Константин Геров
| Константин Геров | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1829 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 ноември 1863 г.
|
| Учил в | Московски държавен университет |
| Семейство | |
| Баща | Геро Добрович-Мушек |
| Братя/сестри | Найден Геров Ивана Хаджигерова |
Константин Геров Добревич е български просветен деец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1829 година в Копривщица в семейството на Геро Добрович-Мушек. Брат е на Найден Геров и Ивана Хаджигерова. Първоначално учи в родния си град при Йоаким Груев, а след това в Пловдив при брат си. По време на Кримската война замества Найден Геров като учител в Пловдивското класното учлище. Той е един от инициаторите за честването на празника на Кирил и Методий. През 1863 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския уиверситет като стипендиант на Иван Денкоглу. Живее при Сава Филаретов, на когото сътрудничи при събирането на библиография за български книги и периодични издания за „Руский архив“ на Бартенев. С Константин Миладинов, Христо Даскалов, Любен Каравелов и други основават „Московска българска дружина“. След като се завръща в българските земи става учител в София. През 1863 година заминава да се лекува във Виена, където умира на 16 ноември същата година.[1]
