Направо към съдържанието

Компиенско примирие (1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Компиенско примирие.

Подписването на примирието във влака до Компиен, 22 юни 1940 г. Генерал Кайтел (ляво) и френската делегация (дясно) с генерал Хюнцигер.

Компиенското примирие от 22 юни 1940 г. е споразумение между Германия и правителството на Франция начело с маршал Филип Петен за прекратяване на военните действия между двете страни по време на Втората световна война. Претърпяла поражение след германския пробив при Ардените през май, Франция изпада в политическа криза. След оставката на премиера Пол Рейно властта е поета от привържениците на помирение с Хитлер. Със споразумението, подписано край Компиен, те приемат условията за спиране на огъня, диктувани от германците. Част от тези условия са[1]:

  • трайна германска окупация в северната и западната част на Франция (член 2) – общо около ⅔ от нейните територии, включително и Париж[2];
  • разоръжаване на френските армия и флот (чл. 4, 6, 8);
  • френското правителство трябва да възпрепятства въоръжена съпротива на французи срещу Германия (чл. 10)
  • поемане на разноските за германската окупационна армия от френското правителство (чл. 18);
  • задържане на френските военнопленници в германски лагери до края на войната (чл. 20);
  • пълен контрол на Германия върху морската търговия и въздушното пространство на неокупираната част на Франция (чл. 11, 12).

Примирието е спазвано от режима на Виши, но не и от участниците в мащабното съпротивително движение, което се разгръща във и извън Франция до освобождаването на страната от нацистката окупация през 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирани по: The Avalon Project at Yale Law School: Franco-German Armistice, 1940 Архив на оригинала от 2008-04-24 в Wayback Machine. (14.3.2008)
  2. Большая советская энциклопедия: Компьенское перемирие 1940 (14.3.2008)