Карл Краус
| Карл Краус Karl Kraus | |
| австрийски писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
| Националност |  Австрия |
| Учил във | Виенски университет |
| Литература | |
| Период | 1897 – 1933 |
| Жанрове | драма, стихотворение, есе |
| Дебютни творби | „Разрушената литература“, памфлет (1897) |
| Известни творби | „Последните дни на човечеството“, драма (1918) |
| Семейство | |
| Баща | Якоб Краус |
| Майка | Ернестине Кантор |
| Съпруга | няма |
| Уебсайт | |
| Карл Краус в Общомедия | |
Карл Краус (на немски: Karl Kraus) е значим австрийски писател, публицист, сатирик, поет, афорист, драматург, есеист, журналист и критик на съвременната му култура и преса.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Карл Краус е роден в градчето Йичин, Бохемия, тогава Австро-Унгария, в богато еврейско семейство, което през 1877 г. се преселва във Виена. През 1892 г. Карл Краус започва да следва право във Виенския университет, изявява се като литературен критик, а също като театрален актьор. През 1894 г. се прехвърля във факултета по философия и литература, а през 1896 г. напуска университета, без да се дипломира.
През този период Карл Краус се сближава с Петер Алтенберг, влиза в литературния кръг „Млада Виена“, където се запознава с Херман Бар, Хофманстал, Шницлер и други съвременни му австрийски писатели. След година скъсва отношенията си с тях, като публикува памфлета „Разрушената литература“. Остро отрича ционизма на Теодор Херцел.
През 1899 г. Карл Краус започва да издава собствено списание „Факел“, което излиза до смъртта му и се превръща в най-влиятелното издание на епохата. В него публикуват известни писатели и художници като Петер Алтенберг, Рихард Демел, Оскар Кокошка, Елзе Ласкер-Шюлер, Хайнрих Ман, Арнолд Шьонберг, Аугуст Стриндберг, Георг Тракл, Оскар Уайлд. След 1911 г. Краус остава единствен автор в списанието.
През 1911 г. Карл Краус приема католицизма, а през 1923 г. се отрича от него. През всичките години изнася множество публични лекции и четения – до смъртта си през 1936 г. има около 1700 такива изяви не само във Виена, но също в Берлин и Прага.
Най-значимото произведение на Карл Клаус е „Последните дни на човечеството“ – сатирична „трагедия в пет действия с пролог и епилог“. Драмата възниква през годините 1915–1922 като реакция на Първата световна война и е изградена до голяма степен от материали в европейската преса.
Краус си създава име и на блестящ афорист. Самият той казва: „Който може да пише афоризми, не бива да пропилява времето си с писане на есета.“
Карл Краус е най-важната фигура в немскоезичната литературна критика през първите десетилетия на XX век. С ярко и често язвително перо той съди и осъжда безстойностната книжнина не времето си. В спомените си „Светът от вчера“ Стефан Цвайг го определя като „майстор на отровния присмех“.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
_Cover.jpg)
- Die demolirte Litteratur, 1897
- Eine Krone für Zion, 1898
- Sittlichkeit und Kriminalität, 1908
- Sprüche und Widersprüche, 1909
- Die chinesische Mauer, 1910
- Pro domo et mundo, 1912
- Nestroy und die Nachwelt, 1913
- Worte in Versen, 1916–1930
- Die letzten Tage der Menschheit, 1918
- Weltgericht, 1919
- Nachts, 1919
- Ausgewählte Gedichte, 1920
- Literatur, 1921
- Untergang der Welt durch schwarze Magie, 1922
- Traumstück, 1922
- Die letzten Tage der Menschheit: Tragödie in fünf Akten mit Vorspiel und Epilog, 1922
- Wolkenkuckucksheim, 1923
- Traumtheater, 1924
- Die Unüberwindlichen, 1927
- Epigramme, 1927
- Literatur und Lüge, 1929
- Shakespeares Sonette, 1933
- Посмъртни издания
- Die Sprache, 1937
- Die Dritte Walpurgisnacht, 1952
- Beim Wort genommen, Aphorismen, 1955
- Aphorismen. Sprüche und Widersprüche. Pro domo et mundo. Nachts, 1986
- Dramen. Literatur, Traumstück, Die Unüberwindlichen u. a., 1989
- Brot und Lüge, 1991
- Die Stunde des Gerichts, 1992
- Hüben und Drüben, 1993
- Theater der Dichtung, 1994
- Die Katastrophe der Phrasen, 1994
- Die leuchtende Fackel, 2007
- Karl Kraus. Schriften, 2007
- Karl Kraus: Heine und die Folgen, Schriften zur Literatur, 2014
- Преводи на български език
- Кутията на Пандора: Есета, статии, афоризми, София: Народна култура, 1993 (242 с.; пр. Ана Димова)
- Последните дни на човечеството: трагедия в пет действия с пролог и епилог, (откъс), Пловдив: сп. Страница, кн. 1, 1997 (с. 80-89; пр. Ана Димова)
Признание[редактиране | редактиране на кода]
- 1970: Във Виена наричат улица на името на Карл Краус.
- 1974: Излиза австрийска пощенска марка с лика на Карл Краус.
- 1999: Карл Краус е избран за „Австрийски журналист на 20 век“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл Краус- Бисерка Рачева, Карл Краус и списание „Факел“, LiterNet, 14.08.2007
- ((de)) Карл Краус в Die LYRIKwelt
- ((de)) От и за Карл Краус в Немската национална библиотека
- ((de)) Карл Краус в проекта Gutenberg
- ((de)) Карл Краус в Personensuche
|
