Йордан Томов
| Йордан Томов | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Коми | ||||||||
| Роден | 8 януари 1924 г. | ||||||||
| Починал | 10 март 1998 г. (на 74 г.) | ||||||||
| Пост | Нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Йордан Томов Мицев, наричан по прякор Коми, е български футболист, нападател-ляво крило, играл в средата на ХХ век. След края на състезателната си кариера е треньор по футбол.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Като футболист[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 януари 1924 година в семейство на бежанци от Кукуш. Заради произхода си от революционна Македония носи и прякора си Коми, съкратено от Комита.[1] Играл е за Ботев (София) (1940 – 1941), ФК`13 (1942 – 1944), Септември (София) (1945 – 1946) и Левски (София) (1947 – 1953). Има 171 мача и 53 гола в шампионата (112 мача с 34 гола за Левски, 34 мача с 11 гола за ФК`13, 15 мача с 6 гола за Септември и 10 мача с 2 гола за Ботев), като в „А“ група за Левски има 95 мача и 26 гола. С отбора на Левски е четирикратен шампион на България през 1947, 1949, 1950 и 1953 и трикратен носител на Купата на Съветската армия през 1947, 1949 и 1950 г.
Между 1950 г. и 1953 г. записва 3 мача за националния отбор.[2]
Като треньор[редактиране | редактиране на кода]
През 1958 г. Томов е назначен за старши треньор на Етър (Велико Търново), като води отбора в продължение на 3 години. През 1962 г. застава начело на Локомотив (Горна Оряховица). Под негово ръководство тимът завършва на 1-во място в Северната „Б“ група през 1962/63 и за първи път в своята история се класира в „А“ група.
През втората половина на 60-те години отново става наставник на Етър. През 1968/69, по подобие на Локомотив (ГО), извежда и търновци до историческа дебютна промоция в елита. Именно по негова идея, която дава през лятото на 1969 г., основният клубен цвят на Етър и до днес е виолетовия. През декември 2009 г. на стадион „Ивайло“ е поставена паметна плоча на Томов.[3]
Умира на 10 март 1998 година.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ От зората на българския футбол прочути играчи блестят с оригинални прякори // 24 часа, 2 юли 2023. Посетен на 23 ноември 2023.
- ↑ Мачовете на Томов в националния отбор eu-football.info
- ↑ Поставиха на „Ивайло“ паметна плоча на Йордан Томов sport-vt.com 19 декември 2009 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на Йордан Томов в сайта levskisofia.info
