Йоргос Гунаропулос
| Йоргос Гунаропулос Γεώργιος Γουναρόπουλος | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атинска школа за изящни изкуства |
| Семейство | |
| Подпис |  |
Йоргос Гунаропулос (на гръцки: Γιώργος Γουναρόπουλος) е е гръцки художник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гунаропулос е роден в 1889 година в Созопол и е четвъртото, последно дете в семейството на Илияс и Анна Гунаропулос.[1] В 1904 година емигрира със семейството си в Гърция. Живеят в Атина, Салти, Ксанти и Солун. В 1906 година се установяват окончателно в Атина. Гунаропулос полага изпити и влиза да учи в Атинската школа за изящни изкуства.
Със стипендия, получена от фондация „Авероф“, той продължава обучението си в Париж, където отбелязва първите си успехи. Окончателно се завръща в Атина през 1931 година, където до смъртта му са организирани единадесет негови самостоятелни изложби.
В 1975 година Националната художествена галерия го награждава за огромния му принос към изкуството, а Йоргос Гунаропулос от своя страна им се отблагодарява като им подарява 15 свои платна.[2]
Умира в Атина на 17 август 1977 година.
През февруари 1978 година в дома студио на художника отваря врати музеят „Йоргос Гунаропулос“.
Гунаропулос в Созопол[редактиране | редактиране на кода]
На 3 юни 2023 година в Стария град на Созопол е открит паметник на Йоргос Гунаропулос с автор Митко Гълъбов, а в общинската Художествената галерия е открита постоянна експозиция с произведения на художника, дарени от неговите внучки - Мария и Деспина Гунаропулу. На 28 август в Созопол се състои премиерата на документалния филм „Йоргос Гунаропулос от Созопол“ (IMDB) на Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев, заснет с участието на наследниците на художника и жители на родния му град.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ηλίας Γουναρόπουλος και Καίτη Γουναροπούλου (επιμ.), G. Gounaro. Δήμος Ζωγράφου – Μουσείο Γουναρόπουλου, Αθήνα 1980.
- Γιώργος Μουρέλος, Γιώργος Γουναρόπουλος. Σειρά Οι έλληνες ζωγράφοι, τόμος β΄ (τεύχος 17). Εκδόσεις Μέλισσα, Αθήνα 1975.
- Ματούλα Σκαλτσά, Γουναρόπουλος. Πνευματικό Κέντρο Δήμου Αθηναίων, Αθήνα 1990.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΓΙΩΡΓΟΣ ΓΟΥΝΑΡΟΠΟΥΛΟΣ, архив на оригинала от 28 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120128051418/http://www.tf.auth.gr/teloglion/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&&page=565&artistbioid=27, посетен на 16 септември 2009
- ↑ Νεότητα Δήμου Ζωγράφου, Προσωπικότητες, Γιώργος Γουναρόπουλος (www.neotita-zografou.gr) Архив на оригинала от 2011-08-29 в Wayback Machine.. (Посетен на 7 май 2009.)
|
