Направо към съдържанието

Исторически музей (Клисура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исторически музей
(Клисура)
Сградата на Историческия музей
МестоположениеКлисура
Тематикаистория
Основан2 май 1926
Обект на БТС 77
Печатима
Работно време
Лятно работно време8:00 – 12:00, 13:00 – 17:00
Зимно работно време8:00 – 12:00, 13:00 – 17:00
Допълнителна информация
Адреспл. „20-и април“, Клисура 4341
Телефон03137 / 20 04
Карта Местоположение в Клисура
Исторически музей
(Клисура)
в Общомедия

Историческият музей в Клисура е сред Стоте национални туристически обекта на България и център на културно-просветния живот на града в продължение на десетилетия.Читалище Клисура

Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей 20-априлъ 1876 г.“ (както е изписано на нейния вход), построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година. Средства за изграждането ѝ са събирани в продължение на 30 години от признателните клисурци и пръснатите из България техни съграждани.[1]

Сред най-ценните експонати в експозицията на музея е запазената оригинална камбана, която известява началото на Априлското въстание на съдбоносния 20 април 1876 година – 2 часа след обявяването на въстанието в Копривщица. Гордост за музея е и запазеното автентично черешово топче. Музеят разполага с художествена сбирка от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Христо Станчев, Димитър Киров и други.

Към историческия музей, освен основната сграда, са включени още известните:

  • Павурджиева къща. Изградена е в характерния за Възраждането стил; съчетава розопроизводството с етнографията и историята. В къщата е учреден първият таен революционен комитет за Четвърти революционен окръг със седалище в Пловдив. В двора на къщата се намира единствената запазена днес розоварна.
  • Козинарова къща. Тя е била дом на семейството Козинарови. В нейния двор е възстановен кладенецът, в който в деня на потушаване на Априлското въстание майката Цана (Ана) се хвърля заедно със своите 4 невръстни деца, за да избегне поруганието от турците.
  • Червенакова къща. Първата възстановена къща след опожаряването на града, в която са посрещнати руските освободители. На първия етаж има автентичен дюкян от началото на ХХ век. В къщата на 2-ия етаж е разположен „Музеят на картофите“.[2]

По заявка в Историческия музей може да се разгледат къщата на даскал Ботьо Петков и Етнографският музей.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]