Ирина (съпруга на Гаврил Радомир)
| Ирина | |
| царица на България | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1015 г.
|
| Управление | |
| Период | 1014 – 1015 |
| Предшественик | Маргьорита Унгарска |
| Наследник | Мария |
| Семейство | |
| Съпруг | Гаврил Радомир |
Ирина е българска царица, съпруга на цар Гаврил Радомир. Бракът с нея е втори за Гаврил Радомир, който преди това е женен за дъщеря на унгарския крал Геза Унгарски (971 – 997), но този брак впоследствие е разтрогнат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
За произхода на Ирина няма никакви исторически сведения. Единствено Йоан Скилица посочва, че след като Гавраил Радомир изгонил бременната си съпруга, „той взел Ирина, красивата пленница от Лариса“. Въз основа на това съобщение, може да се предположи, че Ирина вероятно е била ромейка (за което може да се заключи от гръцкото ѝ име) от Лариса, пленена при превземането на града от Самуиловите войски през 986 г., когато, както разказва Скилица, Самуил преселил жителите на града заедно „с целите им семейства във вътрешността на България“[1].
Ирина се жени за Гаврил Радомир около 999 г. От този брак се раждат петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
През 1015 г. в българското царско семейство се разиграва поредната семейна трагедия – съпругът на Ирина е убит при лов от братовчед си Иван-Владислав, който заема българския престол. В историческите извори действията на Иван-Владислав са представени като отмъщение за избиването на собственото му семейство по заповед на чичо му Самуил, което се случило около тридесет години по-рано. В своята хроника Йоан Скилица съобщава, че царица Ирина също става жертва на Иван-Владиславовата мъст наред с други членове на царското семейство, като зетя на Гавраил-Радомир – Иван Владимир[2][3][4]. Новият български цар не се задоволява само със смъртта на Гавраил-Радомир и съпругата му, но и нещо повече, Иван-Владислав се погрижил да лиши потомците им от правата върху българския престол – най-големият от синовете на Гавраил-Радомир и Ирина, който дотогава е и законен престолонаследник, веднага след убийството на своя баща бил ослепен по заповед на Иван Владислав, „когато този убил Самоиловия син Радомир с жена му и зет му Владимир.“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Иванов, Йо. Кой кой е в средновековна България. Изд. къща „Петър Берон“, 1999 г.ISBN 954-402-047-0
- Златарски, В. История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)
- Рънсиман, Стивън. История на Първото българско царство. III. Краят на едно царство. 1993