Идиот (роман)

Идиот
	Идиот
Идиот
Автор	Фьодор Достоевски
Създаване	1867 г.; Руска империя
Първо издание	1869 г.; Русия
Оригинален език	руски
Жанр	роман
Издателство в България	„Цвят“ (1921); „Ив. Коюмджиев и сие“ (1927); Народна култура (1971); „Захарий Стоянов“ (1997, 2013)
Преводач	Димитър Бабев,; Гео Милев (1921),; Тотка Ненова (1927),; Иван Пауновски (1971 – 2013)
ISBN	ISBN 978-954-09-0727-7
Начало	В конце ноября, в оттепель, часов в девять утра, поезд Петербургско-Варшавской железной дороги на всех парах подходил к Петербургу.
Край	«Довольно увлекаться-то, пора и рассудку послужить. И всё это, и вся эта заграница, и вся эта ваша Европа, всё это одна фантазия, и все мы, за границей, одна фантазия… помяните мое слово, сами увидите!» заключила она чуть не гневно, расставаясь с Евгением Павловичем.
	Идиот в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Идиот.

„Идиот“ (на руски: Идиот) е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван за пръв път в поредица броеве на списание „Руский вестник“ през 1868 – 1869 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Заглавието е иронично описание на главния герой на романа княз Лев Николаевич Мишкин – млад мъж, чиято доброта и наивност карат много от по-практичните герои, с които се среща, погрешно да приемат за липса на интелигентност и задълбоченост. Прототип на героя е самият Достоевски.^[1] Романът разглежда последиците от поставянето на такава изключителна личност в центъра на конфликтите, желанията, страстите и егоизма на светското общество – както за самия герой, така и за тези, с които той се среща.^[2]