Иван Инзов
| Иван Инзов | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден |
1768 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Одеса, Украйна |
| Награди | Златно оръжие „За храброст“ |
| Иван Инзов в Общомедия | |
Иван Никитич Инзов (на руски: Иван Никитич Инзов) е руски офицер (генерал от инфантерията) и администратор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден през 1768 година, като няма точни сведения за мястото на раждане и произхода му. Отгледан е от княз Юрий Трубецкой и през целия си живот се ползваше с протекции от владетелския двор, като според слуховете е незаконно дете на член на императорското семейство.[1] През 1785 година постъпва в армията, отличава се в Наполеоновите войни и достига до звание генерал от инфантерията. През 1818 година оглавява Попечителния комитет за чуждестранните заселници в южния край на Русия[2] и играе важна роля в организирането на българските колонии в Бесарабия.
Иван Инзов умира на 27 май 1845 година в Одеса.
Като главен попечител на колонистите Генерал Инзов се ползва с голямо уважение сред българската общност в Бесарабия. След неговата смърт тялото му е пренесено в Болград, главния български град в областта.[1] Там то е погребано в специален мавзолей (наречен Мавзолей на Иван Инзов), който днес е изобразен на герба на града.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носи основаното през 1861 година от български преселници от Бесарабия село в Таврия Инзовка, а през 1938 година в негова памет ямболското село Ак бунар е преименувано на Генерал Инзово.
На генерал Инзов е наречена и улица в кварталите „Васил Левски“ и „Левски В“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 174.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 16-17.
|
