Златимир Коларов
| Златимир Коларов | |
| български лекар | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Медицина | |
| Област | ревматология |
| Работил в | УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Росен Коларов |
| Съпруга | Валентина Фиданова-Коларова |
Златимир Господинов Коларов е български лекар ревматолог, професор в Медицинския университет в София, председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и заместник-председател на Научното дружество по ревматология, писател и сценарист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Златимир Коларов е роден в София на 31 май 1954 г. в семейство на лекари. Брат е на стоматолога Росен Коларов. През 1980 г. завършва медицина в Медицинския университет – София с отличен успех и златна значка. Има придобити специалности по вътрешни болести и ревматология (кардиоревматология).[1][2]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 2000 г. защитава дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“ на тема „Клинико-генетични проучвания при ревматоиден артрит“. През 2004 г. след конкурс е избран за доцент, а през 2006 г. за професор.[3]
През 1981 г. започва работа като ординатор във Вътрешното отделение на Районната болница в Бяла Слатина. През периода 1982 – 1990 г. е асистент към Клиника по вътрешните болести на Медицинския факултет – Пазарджик. През 1991 г. е назначен за главен асистент в Клиниката по ревматология на Медицинския университет в София. От 2006 г. е началник отделение „Системни заболявания на съединителната тъкан“.[1]
Научните му трудове са над 590. Ръководител е на 6 защитени докторантури по ревматология.[4] Автор е на 14 монографии, от които 6 самостоятелни, 2 практически медицински справочника, 4 участия в учебници, стотици научни съобщения, доклади и рецензии, участие в разработването на 5 научни становища с анексите към тях в областта на лечението и диагнозата на ревматичните болести, 106 експертни доклади за Изпълнителната агенция по лекарствата и др. Има 31 научно-популярни книги и брошури за пациенти.[1]
Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Освен на научни трудове е автор и на над 20 книги: художествени творби, публицистични и литературно критични произведения, научнопопулярни четива за заболяванията, които лекува.[5][6] Автор на 17 сценария за игрални, документални и научнопопулярни филми.[5][7] Сценарист е на филма „Пътят към върха“, а по романа му Illusio Magna е заснет филмът „Пепел върху слънцето“, на който е съсценарист.[6][8]
Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]
От 2010 г. е външен експерт по ревматология към НЗОК към Комисията за изписване на скъпоструващи лекарства. От 2010 г. е член на Комисията по лекарствените средства към Изпълнителната агенция по лекарствата. От 2010 г. е член на Централната етична комисия към Министерския съвет, като в периода 2010 – 2012 г. е неин председател.
Членства[редактиране | редактиране на кода]
- Съюз на учените в България
- Председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза, почетен председател
- Българско дружество по ревматология, заместник-председател[4]
- Българска асоциация по изучаване и лечение на болката, от 2008 г. член на Управителния съвет на асоциацията, почетен член
- секретар и заместник главен редактор на сп. „Ревматология“
- заместник главен редактор на сп. „Съвременна медицина“[1]
- главен редактор на списание „Topmedica“
- Международен съюз на лекарите-писатели (UMEM) към ЮНЕСКО. От 2023 г. е генерален секретар на организацията.[9]
- Съюз на българските писатели
- председател на Съюза на писателите-лекари в България „Димитър Димов“ от 2014 г.[10]
- Съюз на българските филмови дейци, гилдия „Драматургия“
- Съюз на журналистите в България
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Отличен е с 65 национални и международни номинации и награди,[4] сред които 30 литературни награди (от тях 5 международни и 2 за цялостно творчество – една българска и една от САЩ), както и на 11 филмови награди.[10]
Удостоен е с наградата на името на проф. Константин Чилов от Медицинския университет за приноса му в областта на терапевтичните науки (2013)[11]
Носител е на наградата „Проф. К. Чилов“ (2014)[12][13]
Носител е на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ (2024), номиниран от Съюза на българските писатели.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Златимир Коларов. Биография
- ↑ Златимир Коларов. Best doctors // Посетен на 04.12.2020 г.
- ↑ НАЦИД Регистър за академични длъжности и дисертации // Посетен на 04.12.2020 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Библиография на Златимир Коларов // Български лекар bglekar.com. Посетен на 22 април 2024.
- ↑ а б Литературен свят. Златимир Коларов // literaturensviat.com.
- ↑ а б Златимир Коларов. Книги
- ↑ Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи. Златимир Коларов // baftrs.org.
- ↑ Проф. Златимир Коларов представи своята книга „Illusio Magna“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ // nationallibrary.bg. 26.10.2020.
- ↑ Д-р Златимир Коларов стана шеф на лекарите писатели // 24chasa.bg. 26 септември 2023. Посетен на 21 април 2024.
- ↑ а б в Христова, Росица. Професор Златимир Коларов е новият носител на Националната литературна награда Проф. Димитър Димов // 24chasa.bg. 20 април 2024.
- ↑ Годишни награди за принос в медицинската наука на Медицински факултет – София // medicalnews.bg. 30 ноември 2013. Посетен на 22 април 2024.
- ↑ Проф. Коларов носител на наградата „Проф. К. Чилов“ // smolyanpress.net. 21 май 2014. Посетен на 22 април 2024.
- ↑ На вниманието на Областен музей Смолян // bglekar.com. 28 юни 2014. Посетен на 22 април 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личен сайт
- 70 въпроса – 70 отговора. Проф. дмн Златимир Коларов на 70
- Златимир Коларов – лекарят с душа на артист
|
