Направо към съдържанието

Емануел Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емануел Икономов
Емануел Икономов, София, 2014 г.
Емануел Икономов, София, 2014 г.
Роден26 август 1960 г. (63 г.)
Националност България
Активен период1980 –
Жанрразказ, роман
Известни творби„Детектив по неволя“, „Икосаедри“
Награди„Еврокон“ (2000)
„Атанас Мандаджиев“ (2002)
Емануел Икономов в Общомедия

Емануел Икономов е български писател,[1] журналист, издател, критик, преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 август 1960 година в София. Завършва кибернетика в Техническия университет в Илменау в Германия през 1985 година.

След завръщането си в България работи в научноизследователска лаборатория (1985 – 1990) и после като преподавател, консултант, журналист, преводач, а от 1995 г. като управител на издателство. Собственик на издателствата „Аргус“, „ЕГИ“, „БалкаНота“ и други.

Основател е на поредицата „Нова българска фантастика“ и конкурса „Аргус – фантастика през 100 очи“, както и на годишника за фантастично изкуство „Български фантастични ВАЯНИЯ“.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти. Вицепрезидент е на Международната асоциация на писателите криминалисти (AIEP/IACW) от 2000 година и неин президент от 2013 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Икономов дебютира в периодичния печат като преводач през 1979 година и като автор през 1980 година. Автор е на роман и над 200 разказа, публикувани в 14 сборника, предимно във фантастичния и криминалния жанр, на критически есета и статии. Негови произведения са преведени и публикувани в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция.

През 2000 година става лауреат на наградата „Еврокон“ за принос в развитието на фантастиката,[3] през 2002 година – на Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, а през 2003 година – на наградата на критиката за криминална загадка „Инспектор Стрезов“. Представителен сборник на неговата крими проза е сборникът „Детектив по неволя“.

През 2005 година авторският му сборник „Икосаедри“ печели конкурс на Националния център за книгата към Министерството на културата. През 2021 година излизат сборниците с разкази „Рандеву“, „Последният дракон“, „Извънземният до теб!“ и „Тайните на Малкия град“, както и сборникът със статии и есета „За фантастиката и фантастите“.

От 2017 година след спечелване на конкурс на списание „Осем[4][5] публикува редовно на неговите страници нови криминални загадки на Инспектор Стрезов като продължител на създателя му Светослав Славчев.

Освен в авторски сборници негови разкази се публикуват в списания и антологии.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Икосаедър“ – сборник фантастични разкази и новели, София: ЕГИ, 2000
  • „Откраднатата книга“ – сборник криминални разкази и новели, София: ЕГИ, 2001
  • „Октаедър“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Аргус, 2002
  • „Детектив по неволя“ – сборник криминални разкази и новели, София: Аргус, 2002
  • „Додекаедър“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Аргус, 2003
  • „Икосаедър 2“ – сборник фантастични разкази и новели, София: ЕГИ, 2005
  • „Икосаедри“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Аргус, 2005
  • „Книга за дървени глави“ – сборник гротески, София: Аргус, 2005
  • „Броеница от безумия“ – сборник гротески, София: ЕГИ, 2005
  • „Книга за ръждясали мозъци“ – сборник гротески, София: Аргус, 2006
  • „Броеница от небивалици“ – сборник гротески, София: ЕГИ, 2006
  • „Бандит по неволя“ – сборник криминални разкази и новели, София: Плеяда, 2010
  • „Не питай за цената“ – сборник фантастични разкази и новели, София: Весела Люцканова, 2010
  • „Отвъд и по-нататък“ – фантастичен роман, София: ИнфоДАР, 2011
  • „Рандеву“ – сборник разкази, София: Turning Point, 2021
  • „Последният дракон“ – сборник разкази, София: terra fantastica, 2021
  • „Среща“ – сборник разкази – специално онлайн издание, София: BTPress, 2021
  • „За фантастиката и фантастите: 1986–2020“ – сборник есета и статии, София: библиотека Критика, Есеистика, Теория, История, 2021
  • „Извънземният до теб!“ – сборник фантастични разкази, София: Лира принт, 2021
  • „Тайните на Малкия град“ – сборник разкази, София: Аргус, 2021

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Романи
Сборници и антологии
  • 1987 г. – Антология – „Немски фантастични разкази“
  • 1991 г. – Робърт Шекли„Билет за Транай“
  • 1992 г. – Лари Нивън„Смърт в екстаз“
Новели
  • 1986 г. – Айзък Азимов„Двестагодишният човек“
  • 1987 г. – Клифърд Саймък – „Големият преден двор“
  • 1989 г. – Орсън Скот Кард„Играта на Ендър“
  • 1990 г. – Робърт Силвърбърг„Роден с мъртвите“
  • 1991 г. – Робърт Шекли – „Билет за Транай“
  • 1991 г. – Орсън Скот Кард – „Реката Хатрак“
  • 1992 г. – Лари Нивън – „Смърт в екстаз“ (от цикъла „Джил Ръката“)
  • 1992 г. – Лари Нивън – „Рамо“ (от цикъла „Джил Ръката“)
  • 1992 г. – Фредерик Пол„Венериански търговци“
Научно-техническа литература
  • 1990 г. – Робърт Келър – „Технология на експертните системи“
Публицистика
  • 1996 г. – Ерих Шмид Еенбоом, Джо Ангерер – „Мръсните трикове на икономическия шпионаж“

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

Антологии
  • 2001 г. – „Един мъртвец по-малко“ – криминални разкази (публикувана също на испански: Escritura para un crimen[6])
  • 2004 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2005 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2006 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2007 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ – алманах за фантастично изкуство
  • 2008 г. – „Български фантастични ВАЯНИЯ 2008“ – алманах за фантастично изкуство
Антологии (заедно със Светослав Славчев)
  • 2001 г. – „Черният саламандър“ – криминални разкази
  • 2002 г. – „Златният саламандър“ – криминални разкази
  • 2003 г. – „Рубинен саламандър“ – криминални разкази
Антологии (заедно с Александър Карапанчев)
  • 2000 г. – „Чудни хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2003 г. – „Мними хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2003 г. – „Щури хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2005 г. – „Дивни хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2006 г. – „Ведри хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2006 г. – „Знойни хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2006 г. – „Храбри хоризонти“ – фантастични разкази
  • 2008 г. – „Секси хоризонти“ – фантастични разкази

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Цанков, „Властелинът на кримито“, предговор към „Детектив по неволя“, 2002
  • Георги Цанков, „Вълшебникът с многото изразителни лица“, предговор към „Икосаедри“, 2005
  • Александър Карапанчев, „Икономоедър“, интервю с автора в „Икосаедри“, 2005
  • Георги Цанков, „Многокаратова усмивка, която хапе“, предговор към „Броеница от безумия“, 2005
  • Георги Величков, „Борбата на порива към върховете“, рецензия обзор на творчеството, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2005“
  • Георги Цанков, „Чародеят, който искаше да намери любов“, предговор към „Броеница от небивалици“, 2006
  • Георги Цанков, „Криминале на бъдещето“, предговор към „Бандит по неволя“, 2010
  • Георги Цанков, „Кипящото въображение на чародея“, предговор към „Не питай за цената“, 2010
  • Александър Карапанчев, „Портрет на фантаста като зрял писател“, послеслов към „Последният дракон“, 2010
  • Веселина Василева, „Заподозреният у теб, заподозреният от мен“, послеслов към „Извънземният до теб!“, 2010
  • Георги Цанков, „Страници от „Книгата на истината““, предговор към „Тайните на Малкия град“, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]