Направо към съдържанието

Елена Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Георгиева
българска езиковедка

Родена
Елена Трайчева Георгиева
Починала
10 януари 2007 г. (76 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСинтаксис;
Български книжовен език;
Езикова култура
Учила приЛюбомир Андрейчин
Работила вИнститут за български език „Професор Любомир Андрейчин“ (Българска академия на науките);
Шуменски университет;
Пловдивски университет
Семейство
ДецаБорислав Георгиев

Елена Трайчева Георгиева (Керпичева) е българска езиковедка, ст.н.с. І ст. д-р. Ученичка е на Любомир Андрейчин. Цялата ѝ кариера преминава в Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. Преподавала е в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Неин син е езиковедът Борислав Георгиев.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Тя е авторка на многобройни публикации по синтаксис на съвременния български книжовен език, по история на новобългарския книжовен език, по езикова култура и езиково строителство.[1]

Част от нейните публикации са:[1]

  • Обособени части в българския книжовен език
  • Словоред на простото изречение
  • Словоред на усложненото просто изречение
  • Езикова култура и езиково обучение

Елена Георгиева е:[1]

  • Редактор и съавтор на 3-томната академична Граматика на съвременния български книжовен език.
  • Отговорен редактор и автор в Правописен речник на съвременния български книжовен език (1983/1995).
  • Отговорен редактор и съавтор на еднотомната академична История на новобългарския книжовен език (1989 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Почина видната българска езиковедка Елена Георгиева (1930-2007)“ // kulturni-novini.info, 1 януари 2007. Посетен на 18 юни 2019.