Направо към съдържанието

Дов Алфон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дов Алфон
דב אלפון
Дов Алфон, 2014 г.
Дов Алфон, 2014 г.
Роден24 март 1961 г. (63 г.)
Професияписател, журналист
Националност Израел
Активен период2015 -
Жанртрилър
Известни творби„Дълга нощ в Париж”
Уебсайт
Дов Алфон в Общомедия

Дов Алфон (на иврит: דב אלפון) е израелски журналист, публицист и писател на произведения в жанра трилър.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дов Алфон е роден на 24 март 1961 г. в Сус, Тунис, в еврейското семейство на италианец и тунизийка. Израства от 6-месечна възраст във Франция след като баща му е демобилизиран от войната в Алжир. Семейството се мести на различни места докато се установи в квартал „Белвю“ на Париж. Той публикува първата си кратка история на деветгодишна възраст в седмичника за комикси „Spirou“, докато учи в колежа „Хенри IV“ в пети район на Париж. Когато е 11-годишен, вследствие на антисемитски прояви, семейството имигрира в Израел и се установява в Ашдод.

След завършване на гимназията отбива военната си служба в технологичното разузнаване на Израел. Служи в Звено 8200, най-секретната част от Израелските въоръжени сили. Обучен е да изследва предшественика на Интернет, военната мрежа ARPANET. Времето му прекарано там му помагат да стане после разследващ журналист и го променят политически. Произхождайки от класическо сефарадско ционистко семейство, той е заобиколен от ашкеназки офицери от крайната лява част, в подразделение, известно със своите служители отказващи да служат в окупираните палестински територии. През 1982 г. израелската военна интервенция в Ливан го мотивира да напусне активната си служба.

През 1983 г. започва да пише за студентския вестник „Pi Ha'aton“ на Еврейския университет в Йерусалим. По-малко от година по-късно е поканен от Том Сегев и Наум Барнеа да се присъедини към ново журналистическо начинание – политическия седмичник „Котерет Рашит“. Присъединява се през 1989 г. към вестник „Хаарец“, на най-голямото издателство в Израел „Кинерет Змора“, където пише седмична колона за отношенията между културата и парите. През 1992 г. е назначен за редактор на културната страница, която развива като ежедневна рубрика. Създава няколко нови журналистически формата за вестника – седмичната колона „Капитан Интернет“ от 1994 г., месечното бизнес издание „The Marker Magazine“, и списание „Хаарец Уикенд“, на което е редактор в периода 1992 – 1998 г.

В периода 2004 – 2008 г. е главен редактор на издателство „Кинерет Змора“ и е телевизионен водещ на седмичното културно предаване „Nispah Tarbut“ по израелската телевизия Channel 2 в периода 2002 – 2007 г. В периода 2008 – 2011 г. е главен редактор на вестник „Хаарец“.

Заедно с писателя Етгар Керет стартират ново международно културно начинание, целящо да смеси литературата и киното в нов формат. През 2013 г. става основател на онлайн списанието на иврит „Alaxon“, но което е главен редактор до декември 2014 г.

Първият му роман, трилърът „Дълга нощ в Париж“, е издаден през 2016 г. Той е вдъхновен от службата му в Звено 8200. В историята, която се развива за 28 часа, млад израелски компютърен специалист изчезва безследно на летище „Шарл дьо Гол“, а друг млад израелец е отвлечен от хотелската си стая. Френската полиция, в лицето на комисар Леже започва разследване, а от израелска страна участва полковник Зеев Абади, новият шеф на Специалната секция към суперсекретното Звено 8200, който разчита само на своята заместничка в Тел Авив Ориана Талмор. Намесват се и китайски командоси провеждащи мащабна и жестока тайна операция във френската столица водеща до поредица от убийства. А целта на всичко е войник от Звено 8200, дошъл да продаде компрометираща правителствена тайна. Своеобразен хибрид между криминален роман, шпионски роман и политически трилър, романът бързо става бестселър. Удостоен е с Международната награда „Кинжал“ за най-добър роман от Межденародната асоциация на писателите на криминални романи и наградата „Marianne“ за най-добър трилър, публикуван във Франция през 2019 г.

През март 2016 г. става кореспондент на „Хаарец“ в Париж. Насочва се и към разследващата журналистика и на 15 април 2016 г. публикува материали за връзкита на израелския премиер Бенямин Нетаняху и измамника Арно Мимран, осъден за измами с ДДС за въглеродни квоти. Същата година е избран за за заместник-председател на Асоциацията на чуждестранната преса във Франция. През 2020 г. става редакционен директор на френския всекидневник „Либерасион“ и съуправител на вестника заедно с Денис Оливен.

Дов Алфон живее със семейството си в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • לילה ארוך בפריז /A Long Night in Paris/ (2016)
    Дълга нощ в Париж, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2018), прев. Боян Дамянов

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 Nispah Tarbut – тв предаване

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dov Alfon и страницата Dov Alfon в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.