Направо към съдържанието

Диего Милито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диего Милито
Лична информация
ПрякорПринца
Роден
Диего Алберто Милито
12 юни 1979 г. (44 г.)
Бернал, Аржентина
Ръст183 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1999–2003
2003–2005
2005–2008
2008–2009
2009–2014
2014–2016
Общо:
Расинг Клуб
Дженоа
Сарагоса
Дженоа
Интер
Расинг Клуб
137
59
108
31
128
52
515
(34)
(33)
(53)
(24)
(62)
(18)
(224)
Национален отбор
2003–2011 Аржентина25(4)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Диего Милито в Общомедия

Диего Алберто Милито (с прякор „El Principe“, Принца) (роден на 12 юни 1979 г. в Бернал, Аржентина) е бивш аржентински футболист, нападател.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Интер[редактиране | редактиране на кода]

Преминава в „нерадзурите“ от ФК Дженоа за сумата от 25 млн. евро (в нея влиза и сумата за Тиаго Мота), като до 3 март 2010 има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в Серия А. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в дербито на Милано над градския съперник - Милан. На 13 септември 2009 г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над ФК Парма отново на стадио „Джузепе Меаца“. Следващите му два гола за Интер са при обрата над отбора на Каляри 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на Серия А с 28 гола в 35 мача, което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на Наполи за 2:0, след като камерунската перла Самюел Ето'о открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на Палермо 4:0, но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-и гол във вратата на водения от Валтер Дзенга отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на Ливорно, при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-и гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на Серия А. На 4 ноември Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за Динамо Киев срещу Интер в Украйна, който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира Шампионска лига, аржентинеца изравнява резултата в 86-а минута. Този гол дава крила на съотборниците му, защото в 90-а минута Уесли Снейдер прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на Милан за крайната победа с 2:0 във второто дерби на Милано за сезона – мач който Интер печели въпреки че остава с 9 души на терена.

Диего Милито вкарва изключително важен гол за 1:0 срещу Челси в 1/8-финалите на Шампионската лига на 24 февруари 2010 година. Мач, завършил 2:1 в полза на италианския тим, след голове още на Естебан Камбиасо за Интер и на Саломон Калу за Челси. Няколко дни по-късно Милито поразява и вратата на Удинезе за победата с 3:2 в полза на Интер. На полуфинала в Шампионска лига срещу отбора на настоящия европейски шампион - ФК Барселона, Милито асистира за двете попадения на своя отбор и отбелязва третия гол за крайното 3-1.

През първия си сезон в Интер, Диего Милито вкарва жизненоважни голове, както в Серия А, така и в турнира за Копа Италия (включително и победния гол на финала срещу отбора на Рома), а в шампионската лига дори се разписва във всяка една от елиминационните фази, както и разбира се на самия финал. На финала на Шампионска лига, на 22 май в Мадрид, вкарва и двата гола за победата на Интер срещу Байерн Мюнхен с 2-0.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Расинг Клуб[1]
Интер[1]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Герин д'Оро: 2008/09[9]
  • Шампионска лига 2010 финал: Играч на мача[10]
  • УЕФА Нападател на годината: 2009/10
  • УЕФА Футболист на годината: 2009/10[11]
  • Серия А Футболист на годината: 2009/10[9]
  • Серия А Чужденец на годината: 2009/10[9]
  • ФИФА ФИФПро Световни XI Номинация: 2009, 2010[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б D. Milito - Soccerway // Soccerway. Посетен на 4 ноември 2015.
  2. Inter claim first gong of the treble // ESPNsoccernet. ESPN, 5 май 2010. Архивиран от оригинала на 2012-10-21. Посетен на 6 май 2010.
  3. Samuel Eto'o fires Internazionale to Coppa Italia win over Palermo // Guardian. 29 май 2011. Посетен на 31 май 2011.
  4. Inter vs Palermo Report // Goal.com. 29 май 2011. Посетен на 31 май 2011.
  5. Two-goal Eto'o fires Inter to more glory // UEFA.com. 21 август 2010. Архивиран от оригинала на 25 септември 2010. Посетен на 30 септември 2010.
  6. Lyon, Sam. Bayern Munich 0-2 Inter Milan // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 22 май 2010. Посетен на 28 май 2010.
  7. Internazionale on top of the world // FIFA. 18 декември 2010. Посетен на 18 декември 2010.
  8. TP Mazembe 0–3 Inter Milan // BBC Sport. 18 декември 2010. Архивиран от оригинала на 19 декември 2010. Посетен на 18 декември 2010.
  9. а б в Italy - Footballer of the Year // RSSSF. Архивиран от оригинала на 21 януари 2015. Посетен на 30 септември 2015.
  10. Carminati, Nadia. Milito 'absolutely happy' // Sky Sports. 22 май 2010. Посетен на 22 май 2010.
  11. UEFA Club Footballer of the Year // UEFA.com, 1 май 2011. Посетен на 30 май 2016.
  12. World XI players // FifPro. FIFA. Архивиран от оригинала на 2016-03-19. Посетен на 30 септември 2015.