Направо към съдържанието

Десетте лъжи на македонизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десетте лъжи на македонизма
АвторБожидар Димитров
Първо издание2000 г.
България
Оригинален езикбългарски

Десетте лъжи на македонизма (на македонска литературна норма: Десетте лаги на македонизмот) е книга от 2000 година на българския историк Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, издадена на български и македонски литературен език.

Десетте лъжи на македонизма, както са формулирани от автора[1], са твърденията на македонската историография че:

  1. Съвременните македонци са наследници на населението на Древна Македония;
  2. Българите са татари, а македонците – „чисти славяни“;
  3. Светите Кирил и Методий, Климент Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука
  4. Самуил е „македонски“ цар на т. нар. „Македонско царство“;
  5. Охридската архиепископия (1019 – 1767) е „македонска“ църква;
  6. Македонците са били „заробени“ от Българската екзархия;
  7. ВМРО e македонска организация, целяща освобождението на македонския народ;
  8. Кръсте Мисирков – македонец №1 на XX век;
  9. Македонците са се съпротивлявали яростно срещу българската окупация (1941 – 1944);
  10. За радостта от повторното присъединяване към СФР Югославия през 1946 и за 250 000-те македонци, останали в България.

В България книгата е издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, а в Северна Македония – от издателство „Блаже Коневски“ в Струмица. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни.

На македонски литературен език книгата може да бъде намерена он-лайн[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]