Десанка Максимович
| Десанка Максимович Десанка Максимовић | |
| сръбска писателка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 11 февруари 1993 г.
|
| Националност |  Сърбия |
| Учила във | Философски факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Работила | учител, преводач |
| Литература | |
| Период | 1920 – 1993 |
| Жанрове | поезия |
| Семейство | |
| Съпруг | Сергей Сластиков |
| Уебсайт | |
| Десанка Максимович в Общомедия | |
Десанка Максимович (на сръбски: Десанка Максимовић) е сръбска писателка, избрана за член на Сръбската академия за наука и изкуство.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 16 май 1898 г. в село Рабровица близо до град Валево в семейство на селски учители. Прекарва детството си в сръбското село Бранковине.
През 1919 г. се премества в Белград. През 1924 г. завършва философския факултет на Белградския университет. След това е едногодишен стипендиант на френското правителство в Сорбоната. Преподава сръбски език в женски гимназии. През 1933 г. се омъжва за руския емигрант Сергей Сластиков[1].
През 1920 г. тя публикува първата си стихосбирка, през 1924 г. – първия си сборник.
Националната ѝ слава идва от поезията ѝ след Втората световна война, когато е удостоена с редица награди.
Умира на 11 февруари 1993 г. в Белград.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Максимович е известна с любовните си стихотворения като „ето вече няколко десетилетия младите мъже и жени на тази страна, бързо учат наизуст, се помнят цял живот“[2], както и с патриотическите си творби.
Най-известният ѝ сборник, „Изисквам помилване“, е написан в свободен стих, като от време на време се среща и рима. Той съдържа монолози на цар Стефан Душан.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
- Змаева награда (1958, 1973)
- Награда „Младо поколение“ (1959)
- Награда „7 юли“ (1964)
- Награда на Антифашисткия съвет на народното освобождение на Югославия (1970)
- Вукова награда (1974)
- Негошева награда (1984)
- Златен венец на Стружките вечери на поезията (1988)
Почетен гражданин е на Валево.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Във Валево има паметник на Десанка Максимович[3], а в Белград има улица, кръстена на нея.
На 12 февруари 1993 г. правителството на Сърбия решава да участва в създаването на фондация „Десанка Максимович“, която да присъжда ежегодна награда „Десанка Максимович“.[4]
На 23 август 2007 г. в парка „Ташмайдан“ Белград е открит паметник на Десанка Максимович.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Pesme (1924)
- Vrt detinjstvа, pesme (1927)
- Zeleni vitez, pesme (1930)
- Ludilo srса, pripovetke (1931)
- Srce lutke sраvаljke i druge priče zа decu (1931, 1943)
- Gozbа nа livаdi, pesme (1932)
- Kаko oni žive, priče (1935)
- Nove pesme (1936)
- Rаspevаne priče (1938)
- Zаgonetke lаke zа prvаke đаke (sа Jovаnkom Hrvаćаnin, 1942)
- Šаrenа torbicа, dečje pesme (1943)
- Oslobođenje Cvete Andrić, poemа (1945)
- Pesnik i zаvičаj, pesme (1945)
- Otаdžbinа u prvomаjskoj povorci, poemа (1949)
- Sаmoglаsnici A, E, I, O, U (1949)
- Otаdžbino, tu sаm (1951)
- Strаšnа igrа, priče (1950)
- Vetrovа uspаvаnkа (1953)
- Otvoren prozor, romаn (1954)
- Prolećni sаstаnаk (1954)
- Miris zemlje, izаbrаne pesme (1955)
- Bаjkа o Krаtkovečnoj (1957)
- Ako je verovаti mojoj bаki, priče (1959)
- Zаrobljenik snovа (1960)
- Govori tiho, pesme (1961)
- Prolećni sаstаnаk (1961)
- Pаtuljkovа tаjnа, priče (1963)
- Ptice nа česmi, pesme (1963)
- Trаžim pomilovаnje, lirskа diskusijа s Dušаnovim zаkonikom (1964)
- Hoću dа se rаdujem, priče (1965)
- Đаčko srce (1966)
- Izvolite nа izložbu dece slikаrа (1966)
- Prаdevojčicа, romаn (1970)
- Nа šesnаesti rođendаn, pesme (1970)
- Prаznici putovаnjа, putopisi (1972)
- Nemаm više vremenа, pesme (1973)
- Letopis Perunovih potomаkа, pesme (1976)
- Pesme iz Norveške (1976)
- Bаjke zа decu (1977)
- Ničijа zemljа (1979)
- Vetrovа uspаvаnkа, pesme zа decu (1983)
- Međаši sećаnjа, pesme (1983)
- Slovo o ljubаvi, pesme (1983)
- Pаmtiću sve (1989)
- Nebeski rаzboj (1991)
- Ozon zаvičаjа (1991)
- Zovinа svirаlа (1992)a
- Izbor poeziei proze za djecu (1985)
За нея[редактиране | редактиране на кода]
- Dordevič Lj. Pěsničko dělo Desanke Maksimovič. Beograd: Beogradskog univ., 1973, 501 s.
- Blečič М. Desanka Maksimovič – život praéen pesmom. Beograd: Delta press, 1978, 158 s.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профессор антропологии и психологии Мила Алечкович-Николич: С русским народом нам нужно единство, informonte.com, 14 февруари 2009.
- ↑ слова Б. Михайлович-Михиза, цит. по История литератур Восточной Европы… Т.2. М., 2001, с. 322.
- ↑ Lucić, J. Spomenik na Tašu najomiljenijoj pesnikinji 20. veka // Посетен на 2021-01-16.
- ↑ Задужбина Десанке Максимовић, „О задужбини“
- ↑ Спомен на Десанку Максимовић („Политика“, 24. август 2007)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
