Дерма
Дерма (dermis) или същинска кожа се нарича слоят кожа под епидермиса, който се състои от съединителна тъкан и смекчава въздействието на натиск и опън върху тялото. Дермата е здраво свързана с епидермиса чрез базална мембрана. В нея има много нервни окончания, които осигуряват усещанията за допир и топлина. Дермата съдържа космени торбички, потни жлези, мастни жлези, апокринни жлези и кръвоносни съдове. Структурни елементи на дермата са колаген и еластични влакна.[1] Кръвоносните съдове в дермата осигуряват храненето и изхвърлянето на отпадъците на клетките както на дермата, така и на основния слой на епидермиса.
Разположените в дермата еластични влакна определят здравината и еластичността на кожата. Под епидермиса дермата е неравна и образува множество папили, които навлизат в него. Най-големи и най-гъсто разположени са папилите по кожата на пръстите, дланите и стъпалата, въз основа на което се оформя рисунъкът, строго специфичен за всеки човек. Дермата се дели на два слоя – дълбок мрежест и повърхностен папиларен слой.
Слоеве[редактиране | редактиране на кода]
Папиларна дерма[редактиране | редактиране на кода]
Папиларната дерма е най-горният слой на дермата. Тя е преплетена с ретикуларните хребети на епидермиса и се състои от тънки и слабо разположени колагенови влакна.[2] папиларната област се състои от хлабава ареоларна съединителна тъкан. Името ѝ идва от подобните на пръсти изпъкналости, наречени папили или по-точно кожни папили, които се простират до епидермиса и съдържат или крайни мрежи от кръвоносни капиляри, или тактилни телца на Майснер.[3][4] Дермалните папили са малки, подобни на зърна продължения (или преплитания) на дермата с епидермиса. На повърхността на кожата на ръцете и краката те се появяват като епидермални, папиларни или фрикционни бразди (разговорно известни като пръстови отпечатъци). Кръвоносните съдове в дермалните папили подхранват всички космени фоликули и доставят хранителни вещества и кислород до долните слоеве на епидермалните клетки.[5] Моделът на браздите, които се образуват по ръцете и краката, е частично генетично обусловен и се създава преди раждането. Те остават почти непроменени (с изключение на размера) през целия живот и следователно определят структурата на пръстовите отпечатъци, което ги прави полезни в някои функции за лична идентификация.
Ретикуларна дерма[редактиране | редактиране на кода]
Ретикуларната дерма е долният слой на дермата под папиларната дерма, състоящ се от плътна съединителна тъкан с неправилна форма и плътно подредени колагенови влакна. Това е основното разположение на еластичните влакна на кожата.[6][7] Ретикуларната област обикновено е много по-дебела от покриващата я папиларна дерма.[8] Получава името си заради гъстата концентрация на колагенови, еластични и ретикуларни влакна, които я пронизват. Тези протеинови влакна придават на дермата свойства като здравина, разтегливост и еластичност.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Marks, James G; Miller, Jeffery (2006). Lookingbill and Marks' Principles of Dermatology (4th ed.). Elsevier Inc. с. 8 – 9. ISBN 1-4160-3185-5.
- ↑ Lookingbill and Marks' Principles of Dermatology // books.google.com. Посетен на 5 декември 2023 г.
- ↑ Papillary dermis // www.biologyonline.com. Посетен на 5 декември 2023 г.
- ↑ Is The Papillary Layer In The Dermis? // www.onsecrethunt.com. Посетен на 5 декември 2023 г.
- ↑ Turcia Destinatia ideala pentru transplantul de par // www.flymedi.com. Посетен на 5 декември 2023 г.
- ↑ Introduction to Skin Histology // histology.siu.edu. Посетен на 5 декември 2023 г.
- ↑ Reticular Dermis // thebiologyblogs.wordpress.com. Посетен на 5 декември 2023 г.
- ↑ 4.1 Layers of the Skin // usq.pressbooks.pub. Посетен на 5 декември 2023 г.
|
