Направо към съдържанието

Гертруд Фусенегер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гертруд Фусенегер
Gertrud Fussenegger
ПсевдонимАна Егер
Родена8 май 1912 г.
Починала19 март 2009 г. (96 г.)
Професияписателка
Националност Австрия
 Германия
 Чехия
Активен период1929 – 2001
Жанрстихотворение, роман, разказ, есе, радиопиеса
Награди„Андреас Грифиус“ (1972)
„Федерален орден за заслуги“ (1984)
Уебсайт

Гертруд Фусенегер (на немски: Gertrud Fussenegger) е австрийска поетеса и белетристка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гертруд Фусенегер е родена в Пилзен в семейството на офицер от австро-унгарската армия. Израства в Нови Сонч (Галиция), Дорнбирн и Телфс, после се завръща в Пилзен (тогава в Чехословакия), където през 1930 г. полага матура. Следва първоначално в Инсбрук, а после в Мюнхен история, история на изкуството и философия. През 1934 г. завършва с научна степен доктор по философия.

Още през май 1933 г. Фусенегер всъпва в редовете на австрийската Националсоциалистическа германска работническа партия.[1] Когато при една демонстрация през май 1934 г. в Инсбрук пее нацисткия химн „Песен на Хорст Весел“ и вдига ръка за „Хитлеров поздрав“, е осъдена на парична глоба.[1] През февруари 1935 г. тя все още се числи към австрийска нацистка студентска група, но през ноември същата година се преселва в Третия Райх.[1] През 1938 г., след „Аншлуса на Австрия“, отново всъпва в нацистката партия и отдава почит на Хитлер с химн.[1]

По-късно живее в Мюнхен, откъдето през 1943 г. поради бомбардировките на града се преселва с децата си в Хал ин Тирол. През 1961 г. се мести в Леондинг край Линц.

Гертруд Фусенегер е член на австрийския ПЕН клуб, дружеството „Хумболт“, „Судетско-немската академия“ и почетен член на „Австрийския съюз на писателите“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Фусенегер започва с исторически романи, чието действие се развива в различни епохи. Разказите ѝ са повлияни от нейния католически произход. Писателката съзнава зависимостта си от Renouveau catholique (католическото обновление), което намира израз в романа ѝ „Време на гарвана, време на гълъба“ (Zeit des Raben, Zeit der Taube) (1960).[2]

Гертруд Фусенегер е автор на повече от 60 книги, публикувани в 25 издателства и преведени на 11 езика.

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • … wie gleichst du dem Wasser, Novellen, 1929
  • Geschlecht im Advent. Roman aus deutscher Frühzeit, 1936
  • Mohrenlegende, 1937
  • Der Brautraub, Erzählungen, 1939
  • Die Leute auf Falbeson, 1940
  • Eggebrecht, Erzählungen, 1943
  • Böhmische Verzauberungen, 1944
  • Die Brüder von Lasawa, Roman, 1948
  • Das Haus der dunklen Krüge, Roman, 1951
  • In Deine Hand gegeben, Roman, 1954
  • Das verschüttete Antlitz, Roman, 1957
  • Zeit des Raben, Zeit der Taube, Roman, 1960
  • Der Tabakgarten, 6 Geschichten und ein Motto, 1961
  • Die Reise nach Amalfi, Hörspiel, 1963
  • Die Pulvermühle, Kriminalroman, 1968
  • Bibelgeschichten, 1972
  • Widerstand gegen Wetterhähne. Lyrische Kürzel und andere Texte 1974
  • Eines langen Stromes Reise – Die Donau. Linie, Räume, Knotenpunkte, 1976
  • Ein Spiegelbild mit Feuersäule. Ein Lebensbericht, Autobiographie, 1979
  • Pilatus. Szenenfolge um den Prozess Jesu, 1982
  • Maria Theresia, 1980
  • Kaiser, König, Kellerhals, Heitere Erzählungen, 1981
  • Sie waren Zeitgenossen, Roman, 1983
  • Uns hebt die Welle. Liebe, Sex und Literatur, Ein Essay, 1984
  • Gegenruf, Gedichte, 1986
  • Jona, Jugendbuch, 1987
  • Herrscherinnen. Frauen, die Geschichte machten, 1991
  • Jirschi oder die Flucht ins Pianino, 1995
  • Ein Spiel ums andere, Erzählungen, 1996
  • Shakespeares Töchter, Drei Novellen, 1999
  • Bourdanins Kinder, Roman, 2001
  • Gertrud Fussenegger. Ein Gespräch über ihr Leben und Werk mit Rainer Hackel, 2005

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1942: Erster Preis beim Wettbewerb „Die Novelle des XX. Jahrhunderts“
  • 1951: „Награда Адалберт Щифтер“
  • 1956: Förderpreis des Oldenburgischen Staatstheaters
  • 1962: Hauptpreis für Ostdeutsches Schrifttum
  • 1958: Nordgau-Kulturpreis der Stadt Amberg in der Kategorie „Dichtung“
  • 1963: Adalbert-Stifter-Preis
  • 1969: „Награда Йохан Петер Хебел“
  • 1972: „Награда Андреас Грифиус“
  • 1972: Hauptpreis des Sudetendeutschen Kulturbundes
  • 1972: Großer Kulturpreis der Sudetendeutschen Landsmannschaft
  • 1972: Verleihung des Professorentitels h. c.
  • 1979: Mozart-Preis der Alfred Toepfer Stiftung F.V.S.
  • 1979: Humboldt-Plakette
  • 1981: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
  • 1983: Konrad-Adenauer-Preis der Deutschland-Stiftung (von ihr abgelehnt)
  • 1984: „Федерален орден за заслуги“ първа степен
  • 1987: Heinrich-Gleißner-Preis
  • 1992: DANUBIUS Donauland-Sachbuchpreis
  • 1993: „Вайлхаймска литературна награда“
  • 1993: „Награда Жан Паул“
  • 1999: Kulturmedaille des Landes Oberösterreich
  • 2002: Großes Goldenes Ehrenzeichen mit dem Stern für Verdienste um die Republik Österreich
  • 2004: Ehrenzeichen des Landes Tirol
  • 2007: Komturkreuz mit Stern des päpstlichen Silvesterordens von Papst Benedikt XVI.
  • 2007: Egerländer Kulturpreis Johannes-von-Tepl, Arbeitskreis Egerländer Kulturschaffender

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Ernst Klee: Das Kulturlexikon zum Dritten Reich. Wer war was vor und nach 1945. S. Fischer, Frankfurt am Main 2007, S. 172.
  2. ↑ Hannelore Schlaffer: Zeit des Raben, Zeit der Taube. In: Süddeutsche Zeitung. Nr. 106, 10. Mai 2010, S. 14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гертруд_Фусенегер&oldid=12184884“.