Георги Фингов
| Георги Фингов | |
| български архитект | |
| Роден | Георги Димитров Фингов
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Виенски технически университет |
| Семейство | |
| Деца | Димитър Фингов |
| Георги Фингов в Общомедия | |
Георги Димитров Фингов е български архитект, проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и Пловдив. Той е сред първите архитекти в България, използвали елементи на сецесион, главно като орнаменти в сградите. Архитектът Димитър Фингов е негов син.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година (нов стил) в Калофер в семейството на учителя Димитър Фингов. През 1892 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1897 г. – архитектура във Виена при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на дружество „Съвременно изкуство“. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ (на ъгъла на бул. „Дондуков“ и „Васил Левски“) се смята за първата сграда в столицата в актуалния в началото на XX век архитектурен стил сецесион[3]. През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов. Той е първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. престава да практикува професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции.[1][2]
Със съпругата си Райна имат син – Димитър Фингов, архитект, и дъщеря Милка. Милка Фингова завършва международно право в Мюнхен и се омъжва за музиканта проф. Зигфрид Мюлер, загинал в съветски плен. Дъщеря ѝ Барбара е една от забележителните български преводачки от и на немски език.[4]
Георги Фингов загива по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. заедно с жена си Райна, когато ударена от бомба сграда рухва върху скривалището, където са потърсили убежище.[4]
Проекти[редактиране | редактиране на кода]
Творчеството му е насочено главно към решаването на пространствено-урбанистичния облик на стария център на София. През 1898 г. участва с успех в конкурса за български павилион на Международното изложение в Париж. Самостоятелно проектира осем вили в Боровец и околностите на София, 12 търговски къщи, осем хотела и 80 жилищни сгради. Автор е на малкия дворец „Врана“, двореца „Ситняково“ и царската ловна къща в Бистрица от 1903 г. Реставрира манастира „Свети Димитър“ в Евксиноград. Негови са проектите на сградите на банка „Напредък“ в Плевен, „Модерен театър“ в Свищов, театър казино „Елена и К. Аврамови“ във Велико Търново, кинотеатър и мъжка гимназия в Златица, митницата и пристанищното управление в Бургас.[1][2]
- В Пловдив
- Френски девически колеж (съвместно с Вълкович);
- Евангелска съборна църква, Сахат тепе.
- В София
- Трета софийска мъжка гимназия, днес 18 СОУ „Уилям Гладстон“, ул. „Пиротска“ №68 (1907, заедно с Кирил Маричков);
- Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“, днес Музей на МВР, ул. „Лавеле“ №30 (1912; съвместно с Кирил Маричков);
- Сградата на Трета прогимназия (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Основно училище „Георги Раковски“ в Лозенец (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Основно училище „Йосиф Ковачев“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Основно училище „Константин Фотинов“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Основно училище „Екзарх Йосиф“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Училище „Тодор Минков“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- 38 Основно училище „Васил Априлов“, ул. „Шипка“ 40, София (1912);
- Първа софийска прогимназия „Христо Ботев“, днес 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, ул. „Пиротска“ №78 (1908; съвместно с Кирил Маричков);
- Пета софийска прогимназия „Антим I“, днес 129 ОУ „Антим I“ и 164 ИЕГ „Мигел де Сервантес“, ул. „Султан тепе“ №1 (1912; съвместно с Кирил Маричков);
- Софийска търговско-индустриална камара, по-късно Деспред, днес централно управление на СИБАНК, ул. „Славянска“ №2 (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, по-късно Издателство „Техника“, бул. „Цар Освободител“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Чиновническото застрахователно дружество „Феникс“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Търговска банка (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
- Френско-българска банка (по проект на Димо Ничев);
- Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, ул. „Московска“ №19 (1914; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков).
- Къща на Адолф Функ, бул. „Дондуков“ № 59 (1904, заедно с Кирил Маричков);
- Къща на Георги Фингов, ул. „Шипка“ №38 (1909);
- Къща на Горгас, днес посолство на Франция, ул. „Оборище“ №29 (1908; съвместно с Кирил Маричков)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 106.
- ↑ а б в Мелнишка, Мариана. Малката Виена // capital.bg, 16 май 2014 г. Посетен на 30 ноември 2019 г.
- ↑ Начев, Ивайло. Сецесионовата архитектура в българската столица София в началото на XX век:влияния, творци, рецепция, памет // Сецесион & Компаративистика. 2019.
- ↑ а б Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 46.
