Направо към съдържанието

Владимир Ковальонок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Ковальонок
Съветски космонавт
Информация
Роден3 март 1942 г. (82 г.)
с. Белое, Крупски район, Минска област, СССР
Националностбеларусин
Друга професиявоенен летец
Сегашна професиякосмонавт-изпитател
Званиегенерал-полковник от ВВС
Престой в космоса216 денонощия 9 часа 9 минути 40 секунди
СелекцияГрупа ЦПК-4/ВВС-4 (1967)
МисииСоюз 25, Союз 29, Союз Т-4/ Салют-6
Пенсиониране23 юни 1984
Владимир Ковальонок в Общомедия
Пощенска марка, посветена на полета на Союз-29

Владимир Василиевич Ковальонок (на беларуски: Уладзімір Васільевіч Кавалёнак) е съветски космонавт, 2 пъти Герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 март 1942 г. в с. Белое, Крупски район, Минска област, Беларус (тогава Белоруска ССР), където минават детските и ученическите му години. По националност е беларусин. Завършва гимназия през 1959 г.

Начало на военната служба[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. влиза в Балашовското висше военно авиационно училище за летци, което завършва през 1963 г. Служил във военно-транспортната авиация, където извършвал полети на самолети Ан-24 отначало като втори пилот, а после като командир. През 1965 е приет за кандидат за отряда на космонавтите, но не е зачислен и е оставен в резерв.

През 1967 г. е зачислен в отряда на космонавтите, в група ВВС-4, където преминава пълния курс по общокосмическа подготовка и курс по подготовка за полети с корабите от типа „Союз“ и орбиталните станции „Салют“.

През май 1975 г. влиза в състава на дублиращия екипаж при полета „Союз 18“.

През 1976 г. завършва Военновъздушната академия „Ю. Гагарин“, без да прекъсва работа в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин“.

Първи полет[редактиране | редактиране на кода]

От 9 до 11 октомври 1977 г. извършва първия си полет в космоса с космическия кораб „Союз 25“ (позивна „Фотон-1“) като командир на кораба. В екипажа влизал и Валерий Рюмин. По програма кораба „Союз-25“ е трябвало да се скачи със станцията „Салют-6“, но заради ненормален режим на работа на системата за сближаване скачване не се осъществява и полетът е прекратен. Общата продължителност на полета е 2 денонощия 44 минути и 45 секунди.

През декември 1977 и през януари 1978 г. влиза в състава на дублиращия екипаж на корабите „Союз 26“ и „Союз 27“.

Втори полет[редактиране | редактиране на кода]

От 15 юни до 2 ноември 1978 г. извършва втория си полет в космоса с космическия кораб „Союз 29“ като командир. В екипажа влизал Александър Иванченков. Проведено е скачване с орбиталната станция „Салют-6“. По време на работата екипажът посреща две международни експедиции: съветско-полски (Пьотър Климук и Мирослав Хермашевски) и съветско-немски (Валери Биковски и Зигмунд Йен). На 29 юли извършва излизане в открития космос, заедно с А. Иванченков, продължителността на престоя извън кораба била 2 часа и 5 минути. На 2 ноември се завръща на Земята на борда на космическия кораб „Союз 31“. Общата продължителност на втория полет била 139 денонощия 14 часа 47 минути и 32 секунди.

През ноември 1980 г. влиза в състава на дублиращия екипаж при полета на космическия кораб „Союз Т-3“.

Трети полет[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка от СССР. 1981. Союз Т-4 — Салют-6. В. Ковальонок, Виктор Савиних
Пощенска марка от СССР. 1981. Союз Т-4Салют-6. В. Ковальонок, Виктор Савиних

От 12 март до 26 май 1981 извършва третото си пътуване в космоса, като капитан на космическия корабСоюз Т-4“. В Екипажа е още и Виктор Савиних. Извършено е скачване с орбитална станция „Салют-6“. По време на престоя в станцията екипа приема две международни експедиции: съветско-монголска (Владимир Джанибеков и Жугдердемидийн Гурагча) и съветско-румънска (Леонид Попов и Думитру Прунариу). Общата продължителност на третия полет е 74 денонощия 17 часа 37 минути и 23 секунди.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]