Веселина Кацарова
| Веселина Кацарова | |
| българска певица | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Инструменти | пиано, вокал |
| Глас | мецосопран |
| Активност | от 1981 г. |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.kasarova.com |
| Веселина Кацарова в Общомедия | |
Веселина Кацарова е българска оперна певица с швейцарско гражданство (от 1997), мецосопрано.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Веселина Кацарова е родена на 18 юли 1965 г. в Стара Загора. На възраст от четири години получава първите си уроци по пиано в музикалното училище „Пионерски дом“. На 14 започва да посещава музикалната гимназия „Христина Морфова“. От 1984 г. учи пеене. Тогава завършва и обучението си по пиано и започва да следва в музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София, където взема уроци по пеене в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1988 г. Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската държавна опера. Същевременно започва да участва в постановки в Националната опера в София като Розина от „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини – роля, която ще се превърне в коронната ѝ роля. Завършва образованието си през 1989 г. и започва да пее в операта в Цюрих, където получава двугодишен договор[1]. Там започва с малки и средни роли и играе заедно с Едита Груберова и Ан Мъри. През 1991 участва в Залцбургския музикален фестивал (Salzburger Festspiele), където играе Анио (от „Милосърдието на Тит“ на Волфганг Амадеус Моцарт). Същата година дебютира и като Розина във Виенската държавна опера[2]. [3]
Най-големият ѝ успех е участието на Залцбургския музикален фестивал от 1992 г., когато замества Мерилин Хорн в ролята на Танкред от едноименната опера. След това участие българката печели вниманието на публиката и получава роли в Лондон (Росиан), Мюнхен (Керубино), Залцбург (Церлина), Флоренция (Идаманте), Цюрих (Шарлот от Вертер), Париж (Ромео от Капулети и Монтеки). Участва и в САЩ – в Ню Йорк (Ромео) и в Чикаго (Идаманте).
Към най-успешните ѝ роли е тази на Секст от „Милосърдието на Тит“, която играе за първи път на Залцбургския музикален фестивал през 1997 г. и играе междувременно в Цюрих, Баварската държавна опера в Мюнхен, Операта „Бастилия“ в Париж, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон и във Филхармонията на Гастайг в Мюнхен.
Лейбълът за класическа музика RCA/BMG издава записи с арии и дуети, както и цели опери.
Работи в тясно сътрудничество с тенора Хуан Диего Флорес, с когото постига някои от най-големите си успехи – „Пепеляшка“ на Росини в Пезаро и Лондон. През лятото на 2008 г. дебютира в Цюрихската опера като Кармен, партия, която тя пее и през септември 2009 г. в операта в Кьолн.
Живее в Цоликон край Цюрих.[1] Играла в над 50 роли извън България.[4]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Награда Echo за класическа музика 2003
- Европейска културна награда
- Камернзенгерин на Баварската държавна опера[4] (юли 2005)
- Камернзенгерин на Виенската държавна опера (2010)[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Marcus May. Zollikon setzt am 1. August auf einen bulgarischen Opernstar // Tagesanzeiger.ch. Tamedia AG, 23 юли 2007. Посетен на 28 септември. (на немски)
- ↑ а б Йорданка Христозова-Вайс. Веселина Кацарова: Няма да се съблека на сцената // Труд. Вестникарска Група България ООД, 24 април 2010. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 28 септември.
- ↑ Румяна Таслакова от „Дойче Веле“. Оперната певица Веселина Кацарова: За мен пеенето е красота // vsekiden.com. www.vsekiden.com, 5 септември 2008. Архивиран от оригинала на 2011-05-31. Посетен на 28 септември.
- ↑ а б Августа Манолева. С мецосопраното Веселина Кацарова – откровено за професията певец // dnes.bg. Инвестор.БГ АД, 27 юни 2011. Посетен на 28 септември.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт
- ((de)) Интервю в „Kunst und Wort“ (2007) Архив на оригинала от 2011-11-13 в Wayback Machine.
- ((de)) Интервю по arte (2004) Архив на оригинала от 2010-03-26 в Wayback Machine.
- ((de)) Интервю за списание NZZ Folio (1993)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vesselina Kasarova в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
