Направо към съдържанието

Берил Бейнбридж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Берил Бейнбридж
Beryl Bainbridge
Родена21 ноември 1932 г.
Починала2 юли 2010 г. (77 г.)
Лондон, Англия
Професияписател, актьор, колумнист
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1967 – 2010
Жанрсъвременен роман, трилър, исторически роман, документалистика
СъпругОстин Дейвис (1954 – 1959), Алън Шарп (1965 – ?)
ДецаАарон (1957), Джоана (1958), Рут Дейвис (1967)
Уебсайт
Берил Бейнбридж в Общомедия

Дейм Берил Бейнбридж, DBE (на английски: Beryl Bainbridge) е британска актриса, сценаристка и писателка, авторка на произведения за семействата от работническата класа, трилъри, компактни исторически романи и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Берил Бейнбридж е дама-командор на Британската империя от 2000 г. заради приноса ѝ към литературата.[6][8]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Берил Маргарет Бейнбридж е родена на 21 ноември 1932 г. в Ливърпул, Англия, в семейството на Ричард Бейнбридж, продавач, и Уинифред Бейнс.[2] Израства в близост до Формби. От малка обича да пише и от 10-годишна си води личен дневник. На 11 години взема уроци по латински и дикция, и участва в детско радио-шоу. Заедно с брат ѝ Ян са изпратени в частното училище Merchant Taylors в Кросби, но оттам е изключена през 1948 г.[3][4]

Постъпва в училище за сценични изкуства „Коун-Рипман“ в Тринг, Хартфордшър. Там показва добри резултати по история, английски език и рисуване (рисува през целия си живот). През лятото напуска училището. Влюбва се в бившия германски военнопленник Хари Франц и през следващите 6 години се опитват той да получи разрешение за връщане в Англия. Такова не му е дадено и връзката им приключва през 1953 г.[7]

През 1954 г. се омъжва за театралния художник Остин Дейвис. Имат син – Аарон и дъщеря Джоана. Развеждат се през 1959 г., а Бейнбридж остава самотна майка с две деца – Аарон и Джоана. През 1958 г. тя прави опит за самоубийство с поставяне на главата си в газовата фурна.[7]

По-късно се влюбва в Алън Шарп, шотландски писател и сценарист, с когото през 1967 г. имат дъщеря – актрисата Рут „Руди“ Дейвис.[3][7]

В ранните си години Берил Бейнбридж работи като театрална актриса, а после и във второстепенни филмови роли.[6] За да запълни времето си, започва да пише, използвайки спомени от детството си. То не е особено добро, поради напрегнатите отношения в семейството ѝ и класовите му различия, и затова ранните ѝ творби имат мрачен и клаустрофобичен характер. Първият ѝ завършен роман е „Хариет каза“ (Harriet Said), но той не е приет от издателствата, които характеризират главните герои като „отблъскващи“. Публикуван е едва през 1973 г.[1][4][6]

Първият издаден роман на Бейнбридж е „Уикенд с Клод“ (A Weekend with Claude) през 1967 г. Заедно със следващия от 1968 г., те получават добри отзиви от критиката, но не са особено търсени. Едва след публикуване на книгите ѝ в САЩ в началото на 70-те години получава значително обществено признание и стартира успешната си писателска кариера. През 1977 г. романът ѝ „Време на нараняване“ (Injury Time) е удостоен с британската награда Whitbread.[1][6]

През 1976 г. пише сценарий по романа си „Сладкият Уилям“ (Sweet William), а филмът излиза през 1979 г. с участието на Сам Уотърсън. През 1988 г. е екранизиран романът ѝ „Шивачката“ с участието на Джоан Плоурайт и Били Уайтлоу. Романът ѝ „Страшно голямо приключение“ (An Awfully Big Adventure) от 1989 г. е адаптиран в едноименния филм през 1995 г. с участието на Алън Рикман и Хю Грант.[3][6]

През 90-те години Бейнбридж се обръща към историческите романи, които я правят особено популярна. Романът ѝ „Всеки мъж за себе си“ (Every Man for Himself) е удостоен с наградите Whitbread и Guardian Fiction.[4] Освен художествени романи тя пише разкази и документални книги.[1][2]

Освен с писане на литературни произведения Берил Бейнбридж участва в обществения живот и като колумнист за Spectator и Standard Evening. Тя е известна личност в литературния свят на Англия. Дребничка, пряма, иконоборец, шегаджийка и страстен пушач, често е описвана от медиите като „ексцентрична“.[3][6][7]

Литературната общност оценява подобаващо приноса на писателката към културата. Пет пъти е номинирана за наградата „Букър“ и през 2011 г. е удостоена посмъртно с нея за цялостно творчество. През 2000 г. е удостоена със званието Дейм Командор на Ордена на Британската империя. През 2008 г. вестник „Таймс“ я определя като един от „50-те големи британски писатели след 1945 г.“[1][2]

Берил Бейнбридж умира от рак на 2 юли 2010 г. в Лондон.[2][4] През 2005 г. много от нейните писма и дневници са предадени на Британската библиотека.[4]

Гробът на писателката

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • A Weekend with Claude (1967)[1][2][6]
  • Another Part of the Wood (1968)[4]
  • Harriet Said (1973)
  • The Dressmaker (1974) – издадена и като The Secret Glass
    Шивачката, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • The Bottle Factory Outing (1974)
  • Sweet William (1975)
  • A Quiet Life (1976)
    Спокоен живот, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Виолета Кюмюрджиева
  • Injury Time (1977) – награда Whitbread за най-добър роман
  • Young Adolf (1979)
  • Winter Garden (1980)
  • Watson's Apology (1984)
  • Filthy lucre: or The tragedy of Ernest Ledwhistle and Richard Soleway (1986)
  • Forever England: North and South (1987)
  • An Awfully Big Adventure (1989)
  • The Dolphin Connection (1991)
  • The Birthday Boys (1991)
  • Every Man for Himself (1996) – награда Whitbread и Guardian Fiction за най-добър роман
  • Master Georgie (1998)
  • According to Queeney (1999)
  • The Girl in the Polka Dot Dress (2011)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Scott's Last Expedition: The Journals (1980)[1]
  • English Journey: Or the Road to Milton Keynes (1984)
  • Something Happened Yesterday (1993)
  • Scott's Last Journey (1999)
  • Front Row: My Life in the Theatre (2005)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като автор[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 Play for Today – ТВ сериал[6]
  • 1977 The Velvet Glove – ТВ сериал
  • 1977 ITV Sunday Night Drama – ТВ сериал
  • 1980 Sweet William – филм по романа, сценарий
  • 1981 BBC2 Playhouse – ТВ сериал
  • 1986 Unnatural Causes – ТВ сериал
  • 1988 The Dressmaker – филм по романа
  • 1995 An Awfully Big Adventure – филм по романа

Като актриса[редактиране | редактиране на кода]

  • 1953 Rookery Nook – ТВ филм
  • 1960 Biggles – ТВ сериал
  • 1961 Coronation Street – ТВ сериал
  • 1970 – 1971 Doomwatch – ТВ сериал
  • 1972 Adult Fun

Книги за Берил Бейнбридж[редактиране | редактиране на кода]

  • Understanding Beryl Bainbridge (2008) – от Брет Йозеф Грубишич[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография във Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д ((en)) За Берил Бейнбридж в Independent
  4. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в Infoplease
  5. ↑ ((en)) Биография в HGARC Архив на оригинала от 2011-07-13 в Wayback Machine.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта на Британския съвет
  7. ↑ а б в г д ((en)) Интервю в „Гардиън“
  8. ↑ Queen's birthday honours list // в-к „Гардиан“. Посетен на 21 март 2015. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Берил_Бейнбридж&oldid=12176710“.