Бахрам IV
| Бахрам IV | |
| персийски владетел | |
 Монетно изображение на Бахрам IV | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 399 г.
|
| Религия | Зороастризъм |
| Семейство | |
| Баща | Шапур III |
| Братя/сестри | Яздегерд I |
| Бахрам IV в Общомедия | |
Бахрам IV е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 388 – 399 г. Син и наследник на Шапур III. Преди възкачването си е управител на Керман (остан) и носи титлата Керман-шах. Вероятно към царуването на Бахрам IV би могло да се отнесе основаването на град Керманшах в Западен Иран.[1][2]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Бахрам IV спазва мира с император Теодосий I, с когото са поделени сферите на контрол в Арменското царство, но през 389 г. васалният на сасанидите арменски цар Хосров IV минава на страната на римляните. Това разгневява Бахрам IV, който нахлува в Армения през 391 г., пленява арменския цар и поставя на негово място брат му Бахрам-Шапур (Врамшапух).[3][2] През 395 г. хуни нахлуват през Кавказ в Асирия и Месопотамия,[4] където причиняват големи опустошения, преди да бъдат разгромени от Бахрам IV.[5][6][1][2]
Бахрам IV е определян като слаб владетел, суров с подчинените, но небрежен към своите задължения, при чието царуване васалите възвръщат изгубеното си надмощие спрямо централната власт.[7][8] Той става жертва на заговор сред неговите приближени, които го обградили и убили със стрели по време на лов. Наследен е от брат си Яздегерд I.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 236 – 237
- ↑ а б в г O. Klíma: Bahrām IV. Encyclopaedia Iranica, Vol. III, Fasc. 5 (1988), pp. 514 – 522
- ↑ Richard N. Frye – The History of Ancient Iran, C.H. Beck'sche Verlagbuchhandlung, München (1984), p. 317 – 318
- ↑ Otto Maenchen-Helfen – Die Welt der Hunnen, Wiesbaden 1997 (ND der Aufl. von 1978), p. 38 – 43
- ↑ Geoffrey Greatrex; Samuel N. C. Lieu – The Roman Eastern Frontier and the Persian Wars (Part II, 363 – 630 AD), Routledge: Taylor & Francis (2002), p. 17
- ↑ Touraj Daryaee – Sasanian Persia: The Rise and Fall of an Empire, I.B.Tauris (2009), p. 20
- ↑ Parvaneh Pourshariati – Decline and Fall of the Sasanian Empire: The Sasanian-Parthian Confederacy and the Arab Conquest of Iran, I.B. Tauris (2008), p. 58
- ↑ Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 143
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The History of al-Ṭabarī, Volume V, pp. 69 (translated by C. E. Bosworth), State University of New York Press (1999)
- The Sháhnáma of Firdausí, Vol. VI, pp. 368 – 370 (Done into English by Arthur George Warner and Edmond Warner), Kegan Paul, Trench, Trübner & Co. Ltd (1912)
- Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XII, pp. 383 – 385
| |||||