Атанас Свещаров
| Атанас Свещаров | |
| български революционер | |
 фото Димитриос Лиондас, Сяр | |
| Роден |
23 февруари 1847 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Атанас Николов Попвасилев, известен като Свещаров или Свещаря, е български революционер и общественик, Ботев четник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 февруари 1847 година в сярското село Горно Броди, което тогава е в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. През 1867 г. Свещаров заминава за Света гора, откъдето, през Цариград, отива в Одеса, Русия. Там работи като хлебар, след което потегля за Бесарабия, където научава за сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заминава за Влашко, но четата вече е прехвърлила Дунав. За да се препитава, работи в Кюстенджа, Меджидия и село Тополово, Добруджа, а през 1873 година - на строящата се нова жп линия в село Кадиево, Пловдивско. През 1875 година Атанас Свещаров поема за Херцеговина, за да се включи в избухналото въстание, но е задържан в Сърбия и върнат в Румъния. Работи като бояджия в Турну Мъгуреле.[1]
Постъпва в четата на Христо Ботев и от слизане на четата на българския бряг, при Козлодуй, Атанас Свещаров участва във всички сражения. След смъртта на Христо Ботев, Атанас Свещаров, заедно с другаря си Тодор Стоянов от Неврокоп и други четници се отправят към Средна Стара планина. След предателство, двамата заедно с още 40 четници са пленени, оковани и разкарвани по различни краища на България, Сяр, Неврокоп, София. След обща амнистия са освободени в София.[1]
Атанас Свещаров се завръща в Сяр, където отваря българска книжарница и се включва активно в обществените дела. За възстановяването на българско училище в града Свещаров работи с известния учител Петър Сарафов - баща на Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов. Свещаров е в основата и на църковната борба в Сяр. При кръщаването на първата му дъщеря - Олга, Свещаров изгонва гръцкия свещеник. За дейността му в Серския революционен комитет на ВМОРО той е преследван - както от турците, така и от гърците. Многократно са правени опити за да бъде убит. Домът му в Сяр става убежище и място за срещи. Там се е състояла и последната среща на Гоце Делчев с дейци на Серския окръг, преди напускането на града от четата му и заминаването ѝ за село Баница.
През 1913 година, след подписването на Букурещкия мирен договор, Свещаров, заедно със съпругата си – Магдалина, и дъщерите – Олга и Катерина, заминава за Пловдив, а по-късно – за освободения Ксанти.
През 1919 година Западна Тракия с Ксанти е окупирана от гръцката армия. Свещаров, отново със семейството си, се изселва в град Станимака, където умира на 12 март 1930 година.[2]
Атанас Свещаров, е носител на три ордена, от които два „За храброст“ – сребърен и бронзов. На името на Атанас Свещаров са кръстени много улици, в различни градове на страната – Асеновград, София, Пловдив, Гоце Делчев и други.[3][4][5][6][7]
Външни източници[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Свещаров – биография Архив на оригинала от 2016-03-25 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 242.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 421.
- ↑ Тахов, Г. Двеста и девет хъшовски жития, София, 1996.
- ↑ Ферменджиев, Н. Ботевите четници разказват, София, 1975.
- ↑ Отечествен глас, 14 август 1986
- ↑ Пиринско дело, 29 май 1980
- ↑ Баждаров, Георги, Горно Броди – местоположение, жители..., София, 1929
