Асен Златаров

Асен Златаров
български биохимик и общественик
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Роден	4 февруари 1885 г. Хасково, Източна Румелия
Починал	22 декември 1936 г. Виена, Австрия
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет
Научна дейност
Област	Биохимия
Работил в	Софийски университет
Асен Златаров в Общомедия

Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията и броматологията в България. Изявява се и като белетрист.

Биография

Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров

Роден е в Хасково на 4 (16) февруари 1885 г. в семейството на Теофана и Христо Златарови. Кръстен е Иван-Асен, но по-късно той предпочита да остави само Асен като лично име. Неговият баща е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер). и кмет на Хасково. Той отваря и първата аптека в Хасково. По-късно търгува със сукно в Италия, където изучава и право. След Руско-турската война 1877-78 г. Христо Златаров става околийски началник, а после народен представител на Източна Румелия. След Съединението председателства Хасковския окръжен съд, а по-късно става адвокат на свободна практика. Избиран е няколко пъти за народен представител.

Средното си образование Асен Златаров започва в гимназия в Пловдив, а завършва в реална гимназия в София през 1903 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в Пловдив (1908). Специализира в Мюнхен (1909 – 1910) химия на храненето и съдебна химия. Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

По време на следването си в Женева Асен Златаров се запознава с Евдокия Атанасова – Дуня, дъщеря на подполковника от запаса Никола Д. Атанасов, родом от Болград, Бесарабия, участник в Руско-турската война 1877-78 г. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1914 г.) и Светозар (р. 1926).

От 1910 г. започва да преподава като асистент по органична химия в Софийския университет, където през 1924 г. става извънреден, а от 1935 г. и редовен професор. По време на войните за национално обединение (1912–1913) участва като доброволец – инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.

Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. От февруари 1920 г. е член на Съюза на българските писатели. Подписва се с псевдонимите Ася, както го наричат приятелите му, Аноним и Аура. Активен участник е в Българския народен морски сговор.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.

Умира на 22 декември 1936 г. във Виена след неуспешна операция от рак на стомаха.

Произведения

• “Според настроението“ : Волни стихове (1905)
• “Очерки по философия на биологията“ (1911)
• “Фалшификация и развала на съестните и питейни продукти и тяхното откриване : Общедостъпни методи“ (1911)
• “Те трябва да победят!“ (1915)
• “Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918, 1921, 1924, 1927)
• “Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919, 1923, 1924, 1927)
• “Основи на науката за храненето: Лекции, държани през уч. 1920-1921 г. в Соф. унив.“ (1921)
• “Фосфатидите в сланутъка“ (1921)
• “Соята - японският боб : Нейното култивиране, състав и използуване като храна, фураж и индустр. растение“ (1921, 1928)
• “Световните тайни и делото на Айнщайн : Общодостъпно изложение на теорията за относителността“ (1923)
• Начала на органичната химия (1923)
• “Die Genussmittel Bulgariens“ (1923)
• Ръководство за практически занятия по химия (1924, 1927)
• “Слънцето и животът“ (1924)
• “Из тайните на морето“ (1925)
• “Трагедията на П. К. Яворов“ Спомени и бележки“ (1925)
• “La rose et l'industrie d'essence de roses en Bulgarie“ (1926)
• “Из науката и живота : Очерки по естествознание, натурфилософия и житейска практика“ (1926)
• “В града на любовта“. Роман, с псевдоним Аура (1927, 1939)
• “Хормони и витамини : Проблемата за вътр. секреции и храненето“ (1928)
• Учебник по органична химия (1928)
• “Химическата война и гибелта на човечеството“ (1929)
• “Една храна на бъдещето : Соята“ (1929)
• “Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929)
• “Гибелни блаженства“, Раят и пъкълът не евфористичните отрови – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 46 (1929)
• “Що е живот и защо е смъртта?“ – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 52 (1930)
• Начала на неорганичната химия : Елементарен унив. курс : Ч. 1-2 (1930)
• “Общественик и гражданин : Реч, произнесена на 15.ХI.1931 г. в Нар. театър по случай юбилея на Антон Страшимиров“ (1931)
• “Прагът на живота и микробиологията“ (1931)
• “Идеали на младото поколение“ (1932)
• “Космичните лъчи и животът : Мирът на трептенията“ (1932)
• “Проблемата за щастието“. Изкуството да се живее – В: Поредица “Натурфилософско четиво“ № 54 (1932)
• Химия : за трети клас на народните прогимназии (1932)
• Курс по биохимия: Отдел броматология : Обща част: Лекции (1933)
• “В Испания“ (1934)
• “В страната на Съветите“ (1936, 1945, 1967)
• “П. К. Яворов. Жребий на слава и страдание“ (1936)
• “Диктатура или демокрация“ (1936)
• “Заветът на Асен Златаров“ Писма, речи, статии, интервюта“ (1937)
• “Натурфилософско четиво“ Избрани съчинения (1938)
• “В служба на културата“ (1938)
• “Слънце и живот“ (1948)
• “Два свята“ Политико-обществени изказвания. 1915 – 1936 (1946)
• “Асен Златаров. Сборник“ (1956)
• “Асен Златаров. Литературно-обществени статии“ (1959)
• “Избрани произведения в 3 тома“. Том 1 Литература, изкуство и култура; Том 2 В страната на Съветите. Обществени въпроси; Том 3 Знание и живот. Белетристика, дневник, писма. (1966)
• “Избрани произведения“ (1975)
• “Избрани научни и научно-популярни трудове“ (1985)

Живот и послесмъртна прослава в дати

1885 – На 4/16 февруари в семейството на Теофана и Христо Златарови се ражда третото им дете. Майката иска то да носи името на баща й - Иван, а бащата държи на името Асен. Затова момчето е записано с две имена - Иван-Асен.

1892 – Тръгва на училище.

1899 – Завършва последния клас на Петокласното училище в Хасково.

1900 – Заболява от тиф и една година не ходи на училище. На 4 август умира баща му Христо Златаров, роден в Чирпан на 25 декември 1835 година.

1901 – Ученик в Пловдивската гимназия “Александър I“.

1903 – Семейството се премества в София, където Асен завършва реална гимназия. Същата година се записва студент по химия във Висшето училище в София.

1905 – Студент по химия в Женевския университет. Годините тук са решаващи за формирането на духа, на интелекта и мировъзрението му. По това време публикува първата си статия и първата си стихосбирка – “Според настроението“.

1906 – В писмо до проф. К. Гълъбов пише: “В Женева през 1906 година преживях навей на мистицизъм. Тогава прочетох Жозеф дьо Местр, Харнак и Шелинг. Още пазя жив спомен от възторга и размислите при четенето на Шелинг. И сега намирам, че у мене има канава на религиозна природа“ ...

1907 – Завършва бакалавърска степен по химия. Идването на Жан Жорес в Женева е повратен момент в неговото идеологическо съзряване. Той не само присъства на двете му лекции в зала “Виктория“, но и лично разговаря с него. “Allez dans la vie, croyez dans l`umanité et travaillez!“ – окуражава го знаменитият оратор на раздяла.

1908 – На 28 януари защитава дисертация и става доктор на университета в Гренобъл. На 5 май се завръща в Хасково, изнася първата си сказка в Клуба на социалистите на тема “Игра и свободно творчество“.

– В началото на учебната година е учител по химия в Пловдив. Активно чете и пише, трупа нови знания и формира посоките на бъдещите си научни и философски занимания. Изнася сказки, публикува статии.

– Става член на БСДП (обединена).

1909 – На 28 октомври започва едногодишната му специализация по хранителна и съдебна медицина в Лабораторията по приложна медицина на проф. Т. Паул в Царския университет в Мюнхен.

1910 – Става асистент на проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия при Физико-химическия факултет на Софийския университет.

– Жени се за Евдокия Атанасова, дъщеря на близко семейство от Хасково. Баща й е полковник Никола Д. Атанасов, родом от Болград, който завършва службата си в Хасково, а майка й Велика е братовчедка на Теофана Златарова.

1911 – По време на възпоменателно тържество за Христо Ботев на лобното му място край Враца, изнася вълнуваща импровизирана реч за подвига на поета-революционер.

1912 – На името на Златаров във Франция е регистриран патент под № 441 862 от 28 март за получаване на “фосфатно брашно“  от зърната на сланутъка и за приготвяне от него на хранителни продукти за деца и възрастни с много добри качества. Така той влиза в историята на българската химия и като автор на първия български химически патент.

– В Балканската война участва като санитарен доброволец и трупа опит в научните си изследвания

1913 – Ражда се Асен - първият син в семейството на Евдокия и Асен Златарови.

1914 – През януари заедно с група интелектуалци напуска за кратко време БРСДП и става член на Демократическата партия, но много скоро се разочарова и отново се завръща в “старото гнездо“.

1915 – Подписва заедно с Иван Шишманов, Иван Вазов, Александър Балан, Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров, Беньо Цонев и повече от сто масони и свободни интелектуалци т. нар “позив на Иван Вазов“ до Цар Фердинанд I, с който се предупреждава, че за страната настъпват “страшни дни“ и се призовава за мир и разбирателство, за разумна политика и създаване на национално, а  не партийно правителство. В книгата си “Те трябва да победят“, Златаров предсказва, че в бъдещата война “ще победи сплотената сила на коалиралите се народи срещу тевтонско-османския съюз“.

1916 – По време на Първата световна война служи из военните болници, след което е назначен за началник на индустриалния отдел в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.

1917 – През май на Горнолозенското плато - мястото, откъдето Пенчо Славейков обичал заедно с Мара Белчева да се наслаждават на красивата гледка към София, организира Пенчово утро по случай петгодишнината от смъртта на поета.

1918 – издава “Цветя за него“

1919 – издава “Песен за нея“

1920 – На 1 февруари, по препоръка на Елин Пелин и Христо Борина, е приет за член на Съюза на българските писатели заедно с Йордан Йовков, Малчо Николов, Константин Константинов, д-р Константин Гълъбов, Христо Ясенов, Васил Пундев, Емануил Попдимитров и др.

– Със заповед на Министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски от 21 юли е назначен за частен хоноруван доцент по физиологична химия в Катедрата по физиология и физиологична химия на Медицинския факултет и на 11 октомври изнася своята знаменита встъпителна лекция, в която характеризира любимата си специалност с думите:

“Биохимията, обособена в самостоятелна дисциплина, изгражда купола в сградата на природознанието, дето се отразява гордата увереност на една постигната светла и дръзка мечта, дълги векове щетно гонена от човека“. А накрая вдъхновено заключава: “Широкото поле за работа е открито! Много е направено и много още се очаква: надеждите са оправдани и гаранция е стореното досега. Ние сме в правото си срещу печалното и пълно с невяра: не познаваме и не ще познаем (ignoramus et ignorabimus), да кажем достойното за наследниците на оня, що някога изтръгна огъня от боговете: Scimus et sciemus – Познаваме и ще познаем!“.

– Приветства известните френски писатели-пацифисти Ромен Ролан, Анатол Франс и Анри Барбюс, организатори на групата „Кларте” за борба на хората на духа от цял свят срещу насилието и войната. Тяхната инициатива е подкрепена от Георг Брандес, Рабиндранат Тагор, Бърнард Шоу, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Селма Лагерльоф, Бертран Ръсел, Ъптон Синклер и др.

1921 – На 22 юни, при препогребването на родна земя на пренесените от Италия тленни останки на Пенчо Славейков, произнася забележително слово.

– Издава лекциите, които чете в курса по Химия на храненето, в отделна книга под заглавие “Основи на науката за храненето“.

1922 – В началото на годината е обявен конкурс за редовен доцент - I категория по химия, в катедрата по Oрганична химия на Физико-математическия факултет. Златаров е единствен кандидат и е избран единодушно от Факултетния съвет. Изборът е утвърден от Академичния съвет на 10 март и на 29 март е издаден указ за назначението му. Избран е в Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

– През септември излиза първият брой на специализираното списание “Химия и индустрия“.

1923 – Посветен за масон. Избран за председател на Софийското химическо дружество.

1924 – Става извънреден професор в Медицинския факултет и чете лекции по органична и неорганична химия на студентите медици, ветеринари, агрономи, лесовъди, естественици и физици.

– На 5 юни, когато е учреден Съюзът на българските химици, е избран за главен редактор на сп. “Химия и индустрия“.

1925 – На 7 май пише молба до Декана на Физико-математическия факултет с искане да му бъде разрешена научна командировка в чужбина (Мюнхен и Париж).

1926 – На 18 февруари се ражда вторият му син Светозар.

– На 15 април заминава за Мюнхен. Тук се среща с Нобеловия лауреат за химия Рихард Вилщетер и с бъдещите нобелисти Хайнрих Виланд и Ханс Фишер, които най-искрено му засвидетелстват своето уважение и колегиална подкрепа като на личност с утвърдено име в научните среди на Европа.

– На 1 май вече е в Париж.

“Асен Златаров се отдаваше упорито на своите научни и културни занимания ту в библиотеката “Сен Женевиев“ в Латинския квартал, ту в Сорбоната или в “Колеж дьо Франс“, ту в Народната библиотека на ул.“Ришельо“... С Асен правехме редовни седмични посещения пред гробовете на Хайне, Александър Дюма-син, на Алфонсин Плеси (Маргарита Готие от “Дамата с камелиите), на Емил Зола в гробището “Монмартр“, на Алфред дьо Мюсе, Сара Бернар, Оскар Уайлд... В залите “Ваграм“, “Сосиете дьо саван“ и “Бюлие“ ние редовно присъствеахме на сказки и научни доклади“ - спомня си един българин-емигрант в Париж.

– Асен Златаров е сред основателите на българския ПЕН-клуб.

– На 16 ноември Асен Златаров е сред официалните посрещачи на гарата в Цариброд, приветстващи Нобеловия лауреат за литература Рабиндранат Тагор, който посещава и България по време на европейската си обиколка и го придружава навсякъде из страната.

– През тази година около вестниците “Изток“ и “Стрелец“ се обособява литературен кръг “Стрелец“, в който наред с Константин Гълъбов, Светослав Минков, Димитър Пантелеев, Атанас Далчев, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова и др. се включва и Асен Златаров.

– С дата 24 март Великата ложа на България издава сертификат с № 90/244, подписан от Първомайстора на ложа Зора № 1 П. Мидилев, с който се удостоверява, че “Брат Д-р Асен Златаров... е член в нашата работилница със степен Майстор“, което се препоръчва “с обещание за взаимност на всички Братя и на всички Ложи в света“.

1927 – Издава романа си “В града на любовта“.

– На 16 ноември е между учредителите на Всебългарски съюз “Отец Паисий“, иницииран от Софийския митрополит Стефан за обединение на интелигенцията на национална основа.

1928 – На V-я редовен конгрес на Съюза на химиците в България е избран за негов председател на мястото на проф. Захари Караогланов и остава такъв до края на живота си.

1929 – На 20 октомври произнася възпоменателна реч на гроба на Яворов по случай 15 години от смъртта му и поставянето на скулптурна фигура, изработена от Иван Лазаров. “Отидохме си след тая реч необикновено развълнувани“ - пише Петър Динеков. “Бяхме безсилни да изразим онова чувство, кoето тя възбуди у нас. То бе едновременно възторг, благодарност и благородно възхищение“...

1930 – На 30 март в салона на Българското инженерно-архитектурно дружество се основава “Родно радио“ - първи съюз на радиолюбителите у нас. Асен Златаров е сред основателите.

– На 28 април излиза в.“Родна книга“, посветен на Деня на българската книга. В него е поместен текст на Асен Златаров.

1931 – На 7 ноември, пред XI-я конгрес на социалистическата младеж, изнася една от най-ярките си речи, озаглавена “Идеали на младото поколение“, по-късно издадена в отделна брошура.

– За втори път е избран в Управителния съвет на Съюза на писателите, председателстван от Михаил Арнаудов.

– Инициира честването на шестдесетгодишнината на писателя Антон Страшимиров, състояло се на 15 ноември в Народния театър, на което произнася обвинителна реч против вдъхновителите и извършителите на кървавите братоубийствени събития от началото и средата на 20-те години.

1932 – По инициатива на литературната задруга “Предел“ в София, Хасково, Бургас, Плевен, Велико Търново и др. се организират юбилейни чествания по случай 25 години научна, преподавателска, писателска и обществена дейност на Асен Златаров. Издаден е юбилеен сборник “В дар на Асен Златаров“. Юбилярят е награден със сребърен медал “За наука и изкуство“.

– По случай  неговия юбилей, както и за научната, литературната му и обществена дейност Френското правителство награждава Асен Златаров с най-високото отличие на Френската република като го провъзгласява за Chévaller de la Legion d`Honneur /Кавалер на Почетния легион/, учреден на 19 май 1802 от Наполеон Бонапарт.

– През тази година Асен Златаров е сред основателите на Общограждански комитет за мир, инициирал подписка за мир на Балканите, в Европа и света.

1933 – На 19 февруари е честван творчески юбилей на писателя Добри Немиров. Асен Златаров е в Юбилейния комитет и говори по време на тържеството.

– На 30 март, в салона на Юнион клуб в София е дадена тържествена вечеря по повод награждаването на Асен Златаров с Ордена на Почетния легион, на която присъстват пълномощните министри на Франция и Чехословакия, министър Вергил Димов и много други официални лица, учени и писатели.

– Посещава град Добрич, който тогава е в Румъния и на 29 и 30 април и на 1 май в салона на Българския народен университет изнася съответно сказките “Изкуството да се живее“, “Биологичната проблема на живота и смъртта“ и “Слънцето и живота“.

– Заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Петко Стайнов и други изтъкнати общественици, Асен Златаров е основател на Комитет за защита на евреите в Германия.

1934 – На 1 септември в София е учредено Българо-съветско дружество за културно, стопанско и политическо опознаване на двете страни. Асен Златаров е между основателите и става председател на научната секция.

– Посещава Испания и в Мадрид докладва по темата за стимулацията на жизнените процеси при растенията на IX-я международния конгрес на химиците.

– По предложение на Асен Златаров град Орхание е преименуван на Ботевград.

– Преподписва заедно с Михаил Арнаудов и Владимир Василев “позива към обществената съвест“ на писателя Димо Сяров за официална съдебна реабилитация на Яворов.

– Цар Борис III го удостоява “в знак на особено благоволение“ с офицерския кръст на ордена “Св. Александър“.

1935 – Заминава с група студенти в Белград – Сърбия, където изнася беседи. Избран е за редовен професор и титуляр на катедрата по органична химия в Софийския университет.

– Посещава Съветска Русия като делегат на XV-я международен конгрес по физиология и биохимия, където се среща с Иван Петрович Павлов, с Николай Державин, с Евгений Волков. Канят го да оглави катедра в университета в Харков, но той отказва, влюбен в родината си.

– След завръщането си пише писмо до Министъра на вътрешните работи и народното здраве ген.майор Рашко Атанасов с предложение за създаване на Научно-изследователски институт, който да работи по проблемите за рационалното хранене на нашия народ.

– Предстои пенсионирането на проф. Пенчо Райков - титуляр на Катедрата по неорганична химия и през май е обявен конкурс за неговото място. На 19 ноември Факултетният съвет на Физико-математическия факултет избира Асен Златаров за редовен професор с 13 гласа “за“, 6 “прoтив“ и 3 “бели“ бюлетини. На 11 декември изборът е утвърден от Академичния съвет на Софийския университет вече с абсолютно мнозинство от 25 гласа “за“ и с Указ № 75 от 17 декември проф. Златаров заема новата си длъжност. Датата на встъпването му е 21 декември, точно година преди смъртта му.

1936 – Издава книгата си “В страната на Съветите“, в която изразява своя възторг от постиженията в просветното дело и научната област, но не спестява и своите несъгласия и учудването си от фанатизма и опростеното, идеологизирано разбиране за живота у своите руски събеседници, от тенденциозното тълкуване на историческите факти и опошляването на вярата. Освен това нееднократно подчертава колко ненужни жертви е взел “революционният терор“. По този повод той изрично заявява, че не пътя на насилието, както в Русия, а “завоеванията на просветената, дисциплинирана и трезва демокрация“, както в Дания и Швеция, би желал за своя собствен народ.

– В книгата си “Диктатура или демокрация“ Асен Златаров категорично отрича болшевишката диктатура като я поставя редом с хитлеризма. Изпраща книгата на Царя, откъдето получава благодарствено писмо с изх.№ 6150 и дата 20 декември.

– На 24 ноември, преди заминаването да се лекува във Виена, пише своите завети. От 25 ноември е в “задграничен отпуск за лечение“, както е записано на молбата му до Ректора на Университета. На 6 декември, ден преди да бъде опериран, добавя нови заветни писма до своята съпруга и до младежта на България, които са запечатани и следва “Да се отворят само ако...“. Писмата са отворени след 22 декември. Това е датата на смъртта му.

– На 23 декември по инициатива на близкия приятел и народен представител Сотир Янев е издаден позив за набиране на средства за пренасяне на тялото от Виена и други разходи. Под него са подписите на проф. Манев - ректор на Университета, проф. Караогланов, Никола Атанасов - председател на Съюза на писателите, Данаил Крапчев от в.Зора, Йордан Мечкаров - председател на Дружеството на журналистите, д-р Илия Палазов - директор на Съюза на популярните банки и др. Опелото и погребението са на 27 декември.

1937 – Организирани са поредица от траурни събития - утра, четения, панихиди и поклонения, издадени са сборници за следсмъртна прослава, траурни вестници и списания... Най-видни представители на интелигенцията се изказват с уважение и респект към делото на Златаров.

1944 – на 1 ноември в Морската градина на Бургас е открит паметник на Асен Златаров, дело на местния скулптор Панайот Лолов. Средствaта за него са дарение от д-р Никола Карамболов и бургаската общественост.

1945 – На 5 декември в Хасково, по инициатива на Делчо Василев, е учреден “Комитет за увековечаване паметта и делото на покойния професор д-р Асен Златаров“, утвърден впоследствие от Министъра на вътрешните работи със заповед № 62 от 27 февруари 1946 година.

1959 – В Хасково е открит бюст-паметник на Асен Златаров

1962 – Синът на Асен Златаров д-р Светозар Златаров предава в Централния държавен архив голяма част от личния архив на баща си, който е обработен и описан във фонд № 865

1965 – На 15 февруари в Хасково е проведено честване на 80-годишнината от рождението на Асен Златаров. Доклад изнася Илия Воденичаров – ст.н.с. в БАН, а ученици и артисти изнасят художествено-музикална програма.

1970 – Градския народен съвет в Хасково учредява награда на името на проф. д-р Асен Златаров по случай 85 години от рождението му. Първите наградени са проф. Любомир Тенев и писателят Харалан Русев.

1975 – В родния град на Асен Златаров са проведени Златарови дни. На 13 февруари в голямата зала на читалище “Заря“ е кулминацията на честванията, а в т. нар. Кирково училище е открита музейна експозиция “Живот и дело на проф. д-р Асен Златаров“ по проект на художника Христо Форев и Йорданка Стоянова. Носител на Златаровата награда е Недю Недев - автор на книга за Асен Златаров.

1982 – Със свое Решение № 902 от 7 октомври ЦК на БКП дава съгласие през 1985 година “да бъде отбелязана с комплекс от прояви в науката, образованието, културата и идейно-възпитателната работа с трудещите се и младежта 100-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров“.

1985 – На 14 и 15 февруари тържествено е чествана 100-годишнината от рождението на Асен Златаров. Събитието е част от годишния календар на ЮНЕСКО. Програмата обединява усилията на Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация״, Министерството на народната просвета, БАН, Окръжния комитет на БКП в Хасково, масови и обществени организации, академични и културни институти, висши училища и е подписана от Председателя на Комитета за култура Георги Йорданов, Министъра на народната просвета Александър Фол, Председателя на БАН Ангел Балевски и Първия секретар на ОК на БКП - Хасково Стоян Стоянов. Обновената и актуализирана музейната експозиция в Кирковото училище е открита на 14 февруари в 10 часа в присъствието на сина д-р Светозар Златаров , братовчеда Христо Г. Минчев, официални лица и гости.

1991 – В София е учреден Идейно-политически клуб “Асен Златаров“, който си поставя целта да следва и да популяризира заветите на своя патрон.

1995 – В Хасково е издаден Юбилеен вестник за 110-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров.

1996 – По инициатива на клуб “Асен Златаров“ в парка “Заимов“ в близост до театър “София“ е открит паметник на Асен Златаров.

1997 – Ген. Петър Пенев публикува на 29 най във в. “Шипка“ призив под заглавие “Да се учреди Културно общество “Асен Златаров“ в Хасково.

2000 – На 4 ноември е внесена светлина на нова масонска ложа с патентен номер 011 “Професор Асен Златаров“ Ориент София. Тя е от състава на Великата ложа на старите свободни и приети зидари на България.

2015 – На 8 януари доц. д-р Свобода Бенева пише отворено писмо до Министър на образованието и науката Тодор Танев, позволил си публично да омаловажава личността и заслугите на Асен Златаров.

– На 15 април в зала “Марица“ на Областната администрация и под патронажа на Областния управител в Хасково е премиерата на “Синът на тоя град. Книга за Асен Златаров“ от Й. Нанчев.

– На 29 май Асен Златаров е обявен за почетен гражданин на Хасково-посмъртно.

– На 9 май в залата на Националния политехнически музей е проведено възпоменателно тържество, на което са наградени победителите в Националния ученически конкурс “Живот и дело на Асен Златаров“, обявен от Фондация “Вигория“.

2023 – На 16 февруари по инициатива на Студентския съвет и по повод 138-годишнината от рождението на проф. д-р Асен Златаров в Бургаския университет, който носи името му, е открита архивно-документална изложба за него.

Галерия

• 
  Групова снимка с бойни другари, 1913
• 
  Портретна снимка
• 
  Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
• 
  Барелеф на Асен Златаров в Хасково
• 
  Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
• 
  Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
• 
  Домът на Златаров в София на адрес ул. “Асен Златаров“ № 3
• 
  Семейният гроб на Асен Златаров в Софийските централни гробища

Външни препратки

• Асен Златаров в Речник на българската литература след Освобождението
• Информация за Асен Златаров от haskovo-online
• Информация за Асен Златаров, Ботевград и Природо-математическата гимназия носеща неговото име
• От и за Асен Златаров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• От и за Асен Златаров в COBISS – Кооперирана онлайн библиографска система и услуги
• Мигове от времето. Филм за проф. д-р Асен Златаров, Регионален исторически музей - Хасково
• БНТ представя: “Имах още какво да кажа“ - филм за проф. Асен Златаров