Направо към съдържанието

Аркадий Ваксберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аркадий Ваксберг
Роден11 ноември 1927 г.
Починал8 май 2011 г. (83 г.)
Професияжурналист, писател, драматург, сценарист, юрист
Националност СССР,
 Русия
Активен период1961 – 2010
Жанрбиография, криминален роман, исторически роман, мемоари, документалистика
Направлениедокументална проза
ДецаТатяна Ваксберг
Уебсайт
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Аркадий Ваксберг е руски и съветски юрист, кандидат на юридическите науки, разследващ журналист и публицист, драматург, сценарист и писател на произведения в жанра биография, криминален роман, исторически роман и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Аркадий Йосифович Ваксберг е роден на 11 ноември 1927 г. в Новосибирск, Сибирски край, РСФСР, СССР, в еврейско семейство. Завършва през 1952 г. Юридическия факултет на Московския държавен университет. Прави следдипломно обучение в Института по законодателство и сравнително право и получава докторска степен като защитава дисертация на тема „Издателско споразумение по съветско гражданско право“.[1][2][3][4][5]

Работи при адвокат Иля Брауде. Заедно с работата си пише съдебни есета публикувани в „Литературке“. Първата му книга „Автор в кино“ е издадена през 1961 г.

От 1973 г. работи във вестник „Литературная газета“. Същата година става член на Съюза на писателите на СССР. Член е на Съюза на кинематографистите и на Съюза на журналистите на СССР. Бил е заместник-председател на руския ПЕН център, Член е на Международния комитет по правата на човека „Писатели в затворите“.[1][2][3][4][5]

Във вестника публикува статии за корупцията засягащи острите проблеми на съветското общество, най-известните, от които са „Баня“ и „Екран“ по времето на Леонид Брежнев, както и по време на Перестройката. От 1996 г. е собствен кореспондент на „Литературная газета“ в Париж и колумнист.[1][2][3][4][5]

Биографичните книги, написани от Ваксберг, показват личността в историческия процес на фона на епохата. Автор е на много публицистични и литературни изследвания за видни съветски писатели като Максим Горки и Владимир Маяковски. Автор е на множество открития в съветските архиви, свързани с историята на СССР и международното комунистическо движение.[1][2][3][4][5]

Романът му „Отровите на Кремъл. От Ленин до Путин“ от 2007 г. е сборник от истории разказано с помощта на архивни документи и спомени на очевидци за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни.

Автор е на множество сценарии за филми. Някои от произведенията му са драматизирани в пиеси, като пиесата „Двубоят на столетието“ по повестта „Поединок столетия: Димитров“.[1][2][3][4][5]

Аркадий Ваксберг умира след тежко и продължително заболяване в болница „Н. В. Склифосовски“ на 8 май 2011 г. в Москва, Русия.[6]

Дъщеря му Татяна Ваксберг е известна българска журналистка.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Автор в кино (1961)[7][8][1]
  • В новогоднюю ночь: Из записок адвоката (1961)
  • Суду все ясно (1962)
  • Разговор на острую тему (1963)
  • Преступник будет найден (1963) – разкази
    Престъпникът ще бъде открит : Разкази за криминалистиката, изд.: „Народна младеж“, София (1964), прев. Величко Гюров
  • Можно и нельзя (1964)
    Може и не може, изд.: „Народна младеж“, София (1966), прев. Борис Иванов
  • Наедине с собою (1966)
  • Подсудимого звали искусство: Очерки (1967) – очерци
    Времето произнася присъда, изд.: „Народна младеж“, София (1968, 1988), прев. Зоя Колева
  • Поединок столетия: Димитров (1971) – документална повест
  • Прокурор республики: Крыленко (1974) – документална повест
  • По закону и совести (1975)
  • У крутого обрыва: Очерки (1978)
    Венециански медальони, изд.: ОФ, София (1981), прев. Сергей Михалков (и послеслов)
  • Белые пятна (1987)
  • Ночь на ветру (1982) – разкази за дейци на съвременното чуждестранно изкуство
    Звезди : Театър, кино, естрада, изд.: „Народна младеж“, София (1986), прев. Магдалина Делиева-Младенова
  • Царица доказательств. Вышинский и его жертвы (1992)
    Царицата на доказателствата : Вишински и неговите жертви, изд. „Христо Ботев“ (1996), прев. Елеонора Тодорова
  • Нераскрытые тайны (1993)
  • Сталин против евреев (1995)
  • Гибель Буревестника. Горький: Последние двадцать лет (1999)
    Загадката Горки, литературен двуседмичник „Факел“ (1998) стр. 1948 – 1984, прев. Росица Бърдарска
  • Моя жизнь в жизни – в 2 тома (2000)
  • Валькирия Революции (2001)
  • Любовь и коварство. Театральный детектив (2007)
  • Из ада в рай и обратно. Еврейский вопрос по Ленину, Сталину и Солженицыну (2003)
  • Загадка и магия Лили Брик (2004)
  • Лаборатория ядов. От Ленина до Путина (2007)
    Отровите на Кремъл. От Ленин до Путин, изд.: „Сиела“, София (2007), прев. Татяна Ваксберг
  • Плешь Ильича и другие рассказы адвоката (2008) – сборник

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Верховный суд: Хроника для театра (1983)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 Всего одна ночь – сценарист
  • 1981 Штормовое предупреждение – сценарист, по „Смерч“
  • 1981 Провинциальный роман – сценарист
  • 1983 Средь бела дня… – сценарист
  • 1985 Новоселье (Специальный корреспондент. Командировка первая) – сценарист по пиесата
  • 1986 Птичье молоко – сценарист
  • 1989 Опасная зона – сценарист, испълнител на главната роля
  • 2005 Реприза – сценарист
  • 2006 Про это, про поэта и про Лилю Брик – документален, сценарист
  • 2006 Большой театр военных действий – документален, сценарист, 6 серии
  • 2009 Они унесли с собой Россию – сценарист
  • 2015 Маяковский – сценарист

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ваксберг, Аркадий Иосифович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​