Антонина Енчева
| Антонина Енчева | |
| българска учителка | |
| Родена |
1840 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност | българка |
Антонина (Тона) Димитрова Мамарчева, по мъж Енчева, е българска учителка.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1840 г. в село Юшенлии, Варненско. Неин родственик е революционерът Георги Мамарчев. Учи в родното си село, а през 1860 – 1865 г., с помощта на руския консул във Варна Александър Рачински, е изпратена в пансиона на графиня Левешова в Киев. Завършва Фундуклеевата девическа гимназия в Киев. От 1866 до 1869 г. е учителка в девическото училище в Тулча. Създава женско благотворително дружество, открива неделно училище за възрастни и подготвя учителки в Добруджа. От 1869 до 1872 г. е учителка в Русе, през 1872 – 1874 г. – в Търново, а от 1874 г. – в Силистра. До 1885 г. е председателка на женското дружество.[1]
В учебната 1890/1891 година е учителка в Солунската българска девическа гимназия.[3]
След 1878 г. е директорка на Девическата гимназия и управителка на пансиона към гимназията в София.[1]
Умира на 15 август 1903 г.[1] в София.[4]
Женена е за учителя Димитър Енчев.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2694.
- ↑ а б Учебното дело в Силистра преди 1878 г. - част 7 // Стара Силистра. Посетен на 19 март 2019 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
- ↑ Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев): документи и материали. София, Издателство „Карина-Мариана Тодорова“, 2005. с. 274.
