Направо към съдържанието

Анна Николова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Николова
българска класическа филоложка
Родена
16 април 1939 г. (85 г.)

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вСофийския университет

Анна Бориславова Николова е българска класическа филоложка, университетска преподавателка, учителка и преводачка.

Изследователка е на сребърния и късния латински език и литература, както и на средновековната латинска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Николова е родена на 16 април 1939 г. в София в семейството на вазовата племенница Бинка Вазова и арх. Борислав Николов. През 1962 г. завършва класическа филология в Софийския университет и оттогава работи в университета като хоноруван преподавател и асистент (1962 - 1974 г.), старши асистент (1974 г.), главен асистент (1975 г.), доцент (1988 г.) по римска литература. От 2004 г. насам е professor emeritus. Доктор по класическа филология (1975 г.). Зам. декан на ФКНФ (1989 – 1993), ръководител на катедра Класическа филология (1991 – 1999). Отличена с почетен знак на Софийския университет със синя лента (2010).

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Дисертация на тема „Хронология на диалозите на Луций Аней Сенека (въз основа на De ira и De clementia)“. Хабилитационен труд на тема „Хронология на диалозите De vita beata, De tranquillitate animi и De brevitate vitae на Луций Аней Сенека“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-важни уводи и послеслови[редактиране | редактиране на кода]

  • Гай Светоний Транквил и неговите животописи. Увод към „Дванадесетте цезари“ на Светоний, София: Народна култура, библ. Хермес, 1981, стр.5-8.
  • „Етиопска повест“ през вековете. Увод към превода на „Етиопска повест“, София: Народна култура, библ. Хермес, 1982, стр.5-9.
  • Жив глас от бурни времена. Увод към „Избрани писма“ от Цицерон, София: Народна култура, библ. Хермес, 1983, стр.5-10.
  • Марк Тулий Цицерон, живот и дело. Увод към „Избрани речи“ от Марк Тулий Цицерон, 1983, стр. 27-43.
  • За постижимостта на високонравственото. Увод към „Етически трактати“ на Цицерон, София: Народна култура, библ. Хермес, 1984, стр. 5-11.
  • Писмата на Плиний Млади. Увод към „Писма“ от Плиний Млади, София: Народна култура, библ. Хермес, 1984, стр. 5-9.
  • Послеслов към „Атически нощи“ на Авъл Гелий, 1985, стр. 234-236.
  • Към златния век на римската лирика. Увод към „Звезден венец. Римски поети“, 1987, стр. 5-15.
  • Римска литература, 1988, изд. Отечество, съставителство, бележки и послеслов – „Пътят на римската литература“, стр. 260-271.
  • Тит Ливий и неговото литературно дело. Увод към Тит Ливий, Достопаметни герои и деяния, София: Народна култура, 1989, библ. Хермес, стр.5-7.
  • Апулей прозаикът. Увод към „Апология“ на Апулей, София: Народна култура, библ. Хермес, 1990, стр. 5-11.
  • Квинт Хораций Флак – живот и дело, увод към „Събрани творби“ на Хораций, 1992, стр. 7-19.
  • Увод към превода на „За подражанието на Христа“. София: Хемус, 1996.
  • Увод към „Римската цивилизация“ на Пиер Гримал. София: Български художник, 1998.
  • Философът Сенека – наставник и възпитател: „За Снизходителността“ и „За благодеянията“. Предговор към „За благодеянията“, „За снизходителността“ от Луций Аней Сенека. София: Рива, 2001, 7–15.
  • Един философ по пътя към щастливия живот. Предговор към Диалози от Луций Аней Сенека. София: Рива, 2002, 7–22.

По-важни преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Гай Светоний Транквил, Дванадесетте цезари. София: Народна култура, 1981 (Библиотека „Хермес“) (биографиите на Калигула, Клавдий, Нерон, Нерва, Вителий, Веспасиан, Тит и Домициан)
    • второ издание, София: Рива, 2002.
  • Луций Аней Сенека. Избрани диалози. София, 1987
    • второ пълно издание на диалозите с включване на За отдиха – прев. П. Стоянова и Утешение към Полибий – прев. А. Шелудко), София: Рива, 2002.
  • Св. Аврелий Августин. Изповеди. София, 1993 (Библиотека „Хермес“)
    • второ издание, София: Изток-Запад, 2006.
  • Хроника на фамилията Булгари от остров Корфу. София: Апостроф, 2006.
  • Св. Аврелий Августин. Разговори със себе си. В: Поредица Cultura animi. Св. Аврелий Августин. Избрани произведения, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.
  • Св. дон Джовани Боско. Спомени. София: Изток-Запад, 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]