Направо към съдържанието

Алексей Леонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Леонов
съветски космонавт
Информация
Роден30 май 1934 г.
Листвянка, СССР
Починал11 октомври 2019 г. (85 г.)
Москва, Русия
Националноструснак
Друга професияпилот
Званиегенерал
Престой в космоса7 дни 0 часа 32 мин
СелекцияЦПК-1/ВВС-1
МисииВосход 2 Союз 19
Пенсиониране1991
Алексей Леонов в Общомедия

Алексей Архипович Леонов е съветски космонавт. Извършил е първото излизане в открития космос на 18 март 1965 г., участвал е в първия международен съвместен полет „Союз – Аполо“ през 1975 г.

Леонов (отзад, най-вляво) с колеги космонавти през 1965 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Листвянка, Кемеровска област, РСФСР, СССР на 30 май 1934 г.

След края на Втората световна война заедно със семейството си се премества в Калининград. Завършва средно училище през 1953 година.

Избран е за член на първия отряд на космонавтите на СССР през 1960 г. Влиза (1967) в групата съветски космонавти, готвещи се за полет към Луната. В периода 1970 – 1991 г. е заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти.

Има 4 изобретения и повече от 10 научни труда. Получил е признание като художник, включително на пощенски марки, негови творби се излагат в изложби и се публикуват.

Излиза в пенсия през 1991 година, живее в Москва. Умира на 11 октомври 2019 г. на 85-годишна възраст.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

Леонов и Д. Слейтън в модул на „Союз-Аполо“

Алексей Леонов е летял в космоса като член на екипажа на следните мисии.

„Восход 2“[редактиране | редактиране на кода]

Полетът с „Восход 2“ (18 – 19 март 1965 г.) е съвместно с Павел Беляев като втори пилот на кораба. По време на този полет Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос с продължителност 12 минути и 9 секунди (по други данни – 23 минути и 41 секунди). По време на излизането проявява мъжество, особено в извънредната ситуация, когато надулият се космически скафандър е пречел за безпрепятственото завръщане на космонавта в космическия кораб. Леонов успява да влезе в шлюза едва след изпускане на излишното налягане. Преди приземяването отказва автоматичната система за ориентация. П. Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния двигател. Като резултат „Восход“ се приземява в неразчетен район на 180 км северно от град Перм. В съобщението на ТАСС това е наречено приземяване в „резервен район“, който всъщност е глуха пермска тайга. Затова се налага 2 нощи космонавтите да преживеят сами в дива гора при силен студ. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които изсичат площадка за приземяване на вертолет. Продължителност на полета – 1 денонощие 02 часа 02 минути 17 секунди.

„Союз 19“[редактиране | редактиране на кода]

Полетът със „Союз 19“ (15 юли 1975 – 21 юли 1975), съвместно с Валерий Кубасов, вторият полет на Леонов в космическото пространство. Той е като командир на космическия кораб „Союз 19“ по програмата „Аполо – Союз“. Продължителност на полета – 5 денонощия 22 часа 30 минути 51 секунди.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Герой на Съвесткия съюз, по 2 пъти орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“, Герой на социалистическия труд на НРБ (1965), Герой на труда на Виетнам и др.


Почетен гражданин на градовете Вологда, Калининград, Калуга, Налчик, ПермРусия); КременчугУкрайна); АркаликКазахстан); Велико Търново, Видин, Разград, [1] СвищовБългария); Сан АнтониоЧили); Усти над ЛабемЧехия).

В негова чест е наречен кратер Леонов на Луната.

Художник[редактиране | редактиране на кода]

Някои от 200-те картини на Леонов, посветени на космоса, са изложени в Третяковската галерия в Москва, както и в галерии в Хюстън, САЩ и в Дрезден, Германия, както и в други градове.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 55