Направо към съдържанието

Александър Наков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Методиев Наков
български анархист, есперантист
Роден
Починал
10 ноември 2018 г. (99 г.)
Перник, България
ПсевдонимБай Сандо

Александър Методиев Наков известен и като бай Сандо е анархист и есперантист, концлагерист и политически затворник. Журналист от вестник „Свободна мисъл“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 август 1919 г. в село Косача, община Ковачевци, област Перник. От 1937 г. Александър Наков е активен член на групата на анархистите в Перник. За обществено-политическите си възгледи, по обвинение в конспирация лежи последователно в затворите в Кюстендил, София и Скопие.[1] След 1944 година – в концентрационните лагери на Народната република.

Преди 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]

Александър Методиев Наков, след завършване на основното си образование, известно време работи на село като земеделц, след което отива в Перник и започва работа в мините и работи в различни рудници. Още през 1937 г. влиза в редовете на анархистическото движение и започва активна дейност, създавайки анархистическа група сред работниците в машинната служба. След уволнението от казармата през 1940 г. се връща при пернишките си приятели. Започват събрания, лепене на листовки, разнасяне на литература, разпространяване на позиви срещу „кафявата чума“ и срещу войната. През 1941 г. биват разкрити от полицията и заедно с пет други анархисти, е осъден на 6 години и 8 месеца затвор по Закона за защита на държавата. В затвора прекарва теи години. След излизането му от затвора остава в родното си село, където продължава анархистическата си дейност с лицата: Милчо Славов, Аспарух Груйов, Йордан Борисов и Георги Кирилов, всички от с. Косача.[2]

1944 – 1990[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1944 г. идва в Перник където работи в рудник „Република“ като влаков шлосер. Свързва се с Димитър Василев, Боян Алексев, Ласерман Асенов Минев, Мария Доганова, Костадин (Коце) Захаринов и др. и образуват анархистическата организация „Елизе Реклю“. Александър Наков е отчитал организацията пред анархистическия съюз в гр. Ст. Димитров. След забраната на анархистическата организация той продължава да развива активна дейност, изразяваща се в участието в нелегална анархистическа конференция, разпространявана помощни марки и събиране помощ за репресирани анархисти. За тази му дейност на 16 декември 1948 г. е изпратен в ТВО (Трудово възпитателно общежитие) с. Белене,[3] където е имал много лошо държание, за което е наказван не еднократно. От ТВО е освободен на 10 август 1953 г. На погребението на Димитър Василев в Перник през октомври 1971 г., което е внушително, Александър Наков произнася надгробно слово, в което казва, че като анархист Василев е преминал през фашистките затвори и болшевишките концлагери. За това прегрешение бай Сашо е изселен в разградското село Хума, където прекарва 3 години.[3][4]

След 10 ноември 1990[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на СССР и разкапването на болшевишкия строй, оцелелите български безвластници възстановяват федерацията си след 45-годишната диктатура. На 19 май 1990 г. в град Казанлък се състои учредителната конференция. Идват много съмишленици, между които Ганчо Дамянов, д-р Любен Янкулов, Борис Резов, Желязко Петков, Стоян Цолов, Славейко Павлов, Трифон Терзийски, Христо Колев – Големия, Илия Петканов, Христо Колев – Малкия, Митко Димитров, Станчо Кърпаров, Стефан Попов, Христо Бойчев, Нено Кацарски, Костадин Захаринов и много, много други. „Сред тях – пише Екатерина Йосифова – Александър Наков е най-типичният, най-завършеният представител на това невероятно, непоколебимо, силно поколение български безвластници. И съвсем естествено точно той стана мост между тях и младите.“ За възстановената Федерация на анархистите в България Александър Наков работи до последно: дежури в клуба на Федерацията, подготвя конференции, пише статии, набира средства за вестника, за разпространението му, за издаване на книги, води прецизна отчетност… Той е учител, приятел и съратник на младите анархисти.[3]

Александър Наков почива на 99-годишна възраст на 10 ноември 2018 г.

Публикувани книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Наков. Досие на обект № 1218. Шрапнел. София.2006, 2009 – второ преработено и допълнено издание.
  • Alesander Nakov (Author) and Mariya Radeva (Translator) The dossier of subject no 1218: A Bulgarian anarchist's story /Black cat press. Edmonton, Alberta, Canada. 2016. (2017). ISBN 9781926878164

Статии, публикувани във вестник „Свободна мисъл“[редактиране | редактиране на кода]

Сборникът статии на Александър Наков включва предговор от Мария Радева и следните статии:[5]

  • Глад и дълг: масови убийци – Свободна мисъл бр. 2, 2008 г
  • Въздържателното движение в България – Свободна мисъл бр. 6, 2008 г.
  • Конгрес на SAT в Казанлък – Свободна мисъл бр. 9, 2008 г.
  • Студентски град? – Свободна мисъл бр. 1, 2009 г.
  • Истинската борба с тютюнопушенето – Свободна мисъл бр. 5, 2010 г.
  • Защо е нужна организация? – Свободна мисъл бр. 8, 2010 г.
  • Фалшив процес, реален риск – Свободна мисъл бр. 6, 2011 г.
  • Лов на екстремисти в Русия –Свободна мисъл бр. 7, 2011 г.
  • 16 декември 1948 г – Свободна мисъл бр. 12, 2011 г.
  • Гробарите – Свободна мисъл бр. 2, 2012 г.
  • Десети март 1945 – Свободна мисъл бр. 3, 2012 г.
  • Медиите манипулират за Гърция –Свободна мисъл бр. 5, 2012 г.
  • Един спомен от 1946 г. – Свободна мисъл бр. 7, 2012 г.
  • Да си припомним 23 август 1939 г. – Свободна мисъл бр. 9, 2012 г.
  • 64-ти есперантски конгрес в България – Свободна мисъл бр. 10, 2012 г.
  • 16 декември, 1948 година –Свободна мисъл бр. 12, 2012 г.
  • Закон или врата в полето? – Свободна мисъл бр. 1, 2013 г.
  • Дъщерята на семкаря – Свободна мисъл бр. 3, 2013 г
  • Подслушаните – Свободна мисъл бр. 5, 2013 г.
  • 23 август 1939 г. – Свободна мисъл бр. 9, 2013 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Описанието на семейството на Александър Наков е такова, каквото е описано в досието му от Държавна сигурност (Досие на обект № 1218).[2]

  • Жена му Кирилка Алексиева Методиева, родена на 28 септември 1922 г. в с. Вискяр, работи в „Машиностроител“, Перник. Тя е под влиянието на мъжа си и е с отрицателно отношение към народната власт.
  • Дъщеря им Йорданка Александрова Накова, родена на 8 юли 1945 г. в гр. Перник, ученичка, член на ДКМС.
  • Син Марин Александров Наков, роден на 6 март 1948 г. в гр. Перник, ученик, член на ДКМС.
  • Баща му Методи Наков е починал отдавна.
  • Майка му Йорданка Христова Накова е родена на 2 юли 1897 г. в с. Косача, живуща в същото село, занимава се с домакинство, безпартийна, без прояви.

Братя и сестри:

  • Иван Методиев Наков, роден на 22 август 1924 г. в с. Косача, живее в гр. Перник. Работи в рудник „Република“. Няколко дни преди 9 септември 1944 г. е излязъл в чужбина нелегално, но не се е свързал с партизаните. След това е правил опит да стане член на БКП, но не е бил приет, поради това, че брат му бил в затвора.
  • Милчо Методиев Наков, роден на 30 март 1927 г. в с. Косача. Живее в с. Темелково, и работи като частен бояджия. Преди 9 септември 1944 г. е бил малък, не е членувал във фашистка организация. През 1948 г. „изменил на родината“, като е избягал в Югославия, където престоява шест месеца и бива върнат обратно. За тази му дейност бива осъден на една година и половина затвор. Той е безпартиен, вражески настроен.
  • Ветка Методиева Накова, родена на 27 април 1921 г. в с. Косача, омъжена в Радибош. Живее в гр. Перник, работи в хотел „Кракра“ като прислужница. Безпартийна, мъжът и е член на БКП.
  • Павлина Методиева Накова омъжена в с. Ярджиловци, занимава се с домакинство, безпартийна, без прояви.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен архив Перник. Държавен архив – Перник, поздравителен адрес до Александър Наков, по повод на 95 годишнината от рождението му. Посетен на 11 октомври 2021
  2. а б Издателска къща „Шрапнел“, София, 2009. Справка за Александър Методиев Наков стр. 4 – 5
  3. а б в На 10 ноември се разделихме с Александър Наков – бай Сашо Анархо портал, ноември, 2018, посетен на 30 юни 2021
  4. Freepoetrysociety.com. Паралелни повествования. Ванцети Василев. Посетен на 5 декември 2021
  5. Anarchy.bg. Александър Наков – Статии. Посетен на 12 юли 2021