Александър Довженко
| Александър Довженко Олександр Довженко | |
| украински режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1956 г.
|
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност |  СССР |
| Режисура | |
| Активност | 1914 – 1956 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | Юлия Солнцева (1928 – 25 ноември 1956) |
| Уебсайт | |
| Александър Довженко в Общомедия | |
Александър Петрович Довженко (на украински: Олександр Петрович Довженко) е съветски и украински писател, режисьор, драматург, художник.[1] Класик на световното кино.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в многодетно селско семейство на 10, 11 или 12 септември според различни източници, но е записан в книгата на градската цъкрва като роден на 10 септември (29 август стар стил) 1894 г. в Сосница, Черниговска губерния, днес сгт. Сосниця, Чернигивска област, Украйна.
Родителите му са били неграмотни. Баща му Петър Семьонович Довженко е бил казак.
В началото на 20-те години става член на Болшевишката партия и известно време работи в посолствата във Варшава и Берлин. От средата на 20-те години започва да пише киносценарии и да режисира филми. За „Шчорс“ („Щорс“, 1939) и „Мичурин“ („Мичурин“, 1948) получава Държавна Сталинска награда.
Филмът „Земя“ е включен в списък на 12-те най-добри филма на всички времена и нации на Световното изложение в Брюксел.[2]
Довженко е женен за актрисата и режисьор Юлия Солнцева (1901 – 1989).
Александър Довженко умира на 25 ноември 1956 г. в Переделкино край Москва.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]
- Игрални филми
- 1926 – Вася-реформатор (смята се за изгубен)
- 1926 – Ягодка любви
- 1927 – Сумка дипкурьера
- 1928 – Звенигора
- 1929 – Арсенал
- 1930 – Земля
- 1932 – Иван
- 1935 – Аэроград
- 1939 – Щорс
- 1948 – Мичурин
- 1951 – Прощай, Америка! (незавършен, възстановен през 1996 г.)
- Документални филми
- 1940 – Освобождение
- 1940 – Буковина – земля украинская (късометражен)
- 1943 – Битва за нашу Советскую Украину
- 1944 – Победа на Правобережной Украине
- 1945 – Страна родная (художествен ръководител и автор на дикторския текст)
Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]
- 1926 – Вася-реформатор
- 1926 – Ягодка любви
- 1940 – Освобождение
- 1940 – Буковина, земля Украинская
- 1943 – Битва за нашу Советскую Украину
- 1945 – Страна родная
- 1945 – Победа на Правобережной Украине
- 1951 – Прощай, Америка!
- 1958 – Поэма о море
- 1960 – Повесть пламенных лет
- 1965 – Зачарованная Десна
Нереализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]
- 1925 – Женитьба Капки
- 1926 – Герои
- 1935 – Потерянный и возвращённый рай
- 1941 – Тарас Бульба
- 1943 – Украина в огне
- 1952 – Открытие Антарктиды
- 1954 – В глубинах космоса
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Отступник. Рассказ. Москва: Правда, 1942, 8 с. (Из фронтовой жизни).
- Не хозяйничать немцам на Украине!. Москва: Госполитиздат, 1943, 20 с.
- Великое товарищество [Ночь перед боем; Украина в огне]. Рассказы. Москва: Правда, 1942, 40 с.
- На колючей проволоке. Рассказ. Магадан: Сов. Колыма, 1943, 24 с.
- Жизнь в цвету: Киноповесть [об И. В. Мичурине] [Вступ. статья: В. Сутырин „Повесть о Мичурине“, с. 3 – 24]. Москва: Госкиноиздат, 1947, 184 с.
- Жизнь в цвету [Об И. В. Мичурине]: Пьеса в 4-х д., 12-ти карт. Москва; Ленинград: Искусство, 1949, 112 с.
- Избранное / [Вступ. статья Н. С. Тихонова]. Москва: Искусство, 1957, 611 с.
- Поэма о море: режиссёрский сценарий. Москва: Мосфильм, 1956, 142 с.
- Зачарованная Десна [Автобиогр. повесть]. Москва: Правда, 1958, 48 с.
- Повесть пламенных лет. Киносценарий. Москва: Искусство, 1963, 214 с.
- Лекции на сценарном факультете / Всесоюз. гос. ин-т кинематографии. Науч.-исслед. кабинет. Кафедра кинорежиссуры. Москва: [б. и.], 1963, 48 с.
- Земля: Книга-фильм [Кадры и сценарий фильма] [Пер. с укр.]. [Москва]: [Бюро пропаганды сов. киноискусства], [1966], 186 с.
- Я принадлежу к лагерю поэтическому…: Статьи, выступления, заметки. Москва: Сов. писатель, 1967, 403 с.
- Собрание сочинений: В 4 т. / Ин-т истории искусств. Союз. работников кинематографии СССР. Центр. архив литературы и искусства СССР. Москва: Искусство, 1966 – 1969.
- Думы у карты Родины [Киноповести, рассказы, очерки, статьи]. [Послесл. и коммент. К. П. Волынского]. Л.: Лениздат, 1983, 463 с.
- Незабываемое (1941 – 1943). Рассказы. [Пер. с укр.]. [Худож. А. Данченко]. Киев: Днiпро, 1985, 198 с.
- Дневниковые записи. 1939 – 1956. Харьков: Фолио, 2013, 879 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Марголит Е. Я. Довженко Александр Петрович // Большая российская энциклопедия в 35 т. / гл. ред. Ю. С. Осипов. 2004 – 2017, т. 9. 2007. с. 171 – 172. Архив на оригинала от 2020-07-25 в Wayback Machine.
- ↑ ЯК ЯРЕСЬКИ ПОБАЧИВ УВЕСЬ СВІТ: ПОЛТАВСЬКІ КРАЄВИДИ У ФІЛЬМАХ ДОВЖЕНКА
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
