Абагар

Абагар
	Абагар
Abagarus
	Страници от „Абагар“
Автор	Филип Станиславов
Илюстратор	неизвестен
Първо издание	6 май 1651 г.; Рим
Оригинален език	новобългарски (елементи)
Жанр	апокриф
Вид	молитвеник, разкази
Страници	5
	Абагар в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Абагар.

„Абага̀р“ (на латински: Abagarus) е първата българска печатна книга, която съдържа елементи от новобългарския език, отпечатана на кирилица^[4] и хърватски („илирийски“).^[5] Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България.^[4] От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.^[4]^[3]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви^[3] и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи,^[3] личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус Христос.^[3] Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа с образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.

В края на книгата е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.^[2] Филип Станиславов споменава в този послеслов кога и къде е отпечатана творбата.^[1]

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

„Абагар“ е съставен преди всичко за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни и е насочен срещу определени елементи от тяхната религиозна доктрина, опитвайки се да ги примири с католицизма. Самата форма на книгата – амулет, съдържащ текст и икони – от една страна се обръща към традиционното почитане на словото от павликяните, а от друга е насочено срещу отхвърляното от тях като идолопоклонство почитане на материални предмети, кръста и иконите. По подобен начин изображенията не включват сцени на Разпятието, а само икона на свети Константин и Елена с три кръста на заден план.^[6]

Книгата е предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка.

Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44,5 см и височина 33,5 см. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон (Robert Granjon) (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6,5×10 cm, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б „„Абагар” – първата печатна книга с новобългарски елементи“ // Lira.bg, 6 май 2012. Посетен на 23 април 2022. (на български)
↑ ^а ^б „6 май 1651 г. – Отпечатана е Абагар. Първата книга на новобългарски“ // Обекти;, 6 май 2021. Посетен на 30 април 2022. (на български)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д А // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 А-БЪЛ. София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)
↑ ^а ^б ^в А // „Енциклопедия А-Я“. София, БАН, 1974. ISBN 4422/1971. с. 9. (на български)
↑ Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 89, 92. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 421 – 422, 425 – 427.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Попруженко М. Г. „Абагар“ (Из истории возрождения болгарского народа). – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук, 10, 1905, кн. 4, 229 – 258
Пундев, В. Сборникът Абагар от епископ Филип Станиславов. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 10, 1924, 289 – 337.
Абагар на Филип Станиславов. Рим. 1651 г. Фототип. изд. Представен от Б. Райков. 1979.
Ambrosiani, P. Copies of Filip Stanislavov's Abagar (Rome, 1651). – Scripta & e-Scripta, 14 – 15 (2015), 63 – 71.

[lira-1] а ^б „„Абагар” – първата печатна книга с новобългарски елементи“ // Lira.bg, 6 май 2012. Посетен на 23 април 2022. (на български)

[obkt-2] а ^б „6 май 1651 г. – Отпечатана е Абагар. Първата книга на новобългарски“ // Обекти;, 6 май 2021. Посетен на 30 април 2022. (на български)

[ban11-3] а ^б ^в ^г ^д А // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 А-БЪЛ. София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)

[ban74-4] а ^б ^в А // „Енциклопедия А-Я“. София, БАН, 1974. ISBN 4422/1971. с. 9. (на български)

[чолов-5] Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 89, 92. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.

[радева-6] Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 421 – 422, 425 – 427.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]