Шахматна задача
Шахматна задача се нарича изкуствено създадена позиция, в която едната от страните трябва да постигне мат в определен брой ходове. Ако не е указано коя страна, се подразбира за белите фигури. За да бъде задачата коректна се изисква:
- Само един първи ход за белите да води до целта.
- След първия ход белите да стигат до мат в зададения брой ходове, независимо от играта на черните.
Шахматната задача е един от двата основни вида шахматна композиция. Композиторът, който съставя шахматни задачи и етюди, се нарича проблемист (на английски: problem – задача)[1].
Видове и принципи на съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Задачите се делят на видове според жанра:
- ортодоксални (класически): двуходова, триходова и многоходова;
- неортодоксални: кооперативен мат и обратен мат;
- приказни: сериен мат и феерични.
Решението на задачата се състои в намирането на единствения път, предвиден от автора, който води до изпълнението на задачата. Естетическият ефект на задачата се постига чрез неочаквано (прикрито) отваряне и красива комбинация. По правило задачата не трябва да започва с шах, решението трябва да е трудно за намиране и на противника трябва да се дават възможности за активна контраигра.
Задачите трябва да отговарят на основните принципи на шахматната композиция – законност на изходната позиция, разрешимост във всички варианти и уникалност на решението, както и на художествените изисквания – изразителност на замисъла, икономичност на формата, красота на решението.
В процеса на развитие на задачите техните принципи претърпяват значителни промени: съдържанието се обогатява, темата се разширява, изискванията за форма се променят, различни стилове и посоки се появяват и изчезват.
Примери[редактиране | редактиране на кода]
Мат в два хода[редактиране | редактиране на кода]
I награда ЮК «БАЗУ — 50», 1993
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Мат в три хода[редактиране | редактиране на кода]
„За играта на шахмат“, около 1500 г.
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
М. Гавел
I награда „Zlata Praha“, 1911 г.
|
Многоходови задачи[редактиране | редактиране на кода]
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Ф. Закман
Akademische Monattshefte fur Schach, 1912
|
Задачи за кооперативен мат[редактиране | редактиране на кода]
Започват черните: |
Постига се в 4 хода на полетата f8 или f2 с дама и офицер. Става след като не се отразява матовата заплаха чрез g6 или Де7, затова също е вид кооперативен мат. |
Задачи за обратен мат[редактиране | редактиране на кода]
Белите правят всичко възможно да се самоматират, а черните се опитват да не матират белите.
Приказни задачи[редактиране | редактиране на кода]
Шахматни задачи в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
„За играта на шахмат“ (на латински: De Ludo Schacorum) е книга на италианския монах-математик Лука Пачоли от Манастира на Божи гроб, на латински език. Трактатът е известен още като „Разсейване на скуката“ (на италиански: „Schifanoia“). Някои от илюстрациите към трактата и някои от шахматните задачи, представени там, се приписват на Леонардо да Винчи (на италиански: Leonardo da Vinci, 1452 – 1519).[5]
Доста често шахматна задача е представена в картини, изобразяващи шахматна игра. Такава е „Портрет на Едуард Уиндзор, 3-ти барон Уиндзор, съпругата му Катрин де Вер и тяхното семейство“ (1568) на Майстора на графинята на Уорик, където е изобразен мат в 2 хода.
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Акварелът „Детска задача“ (1857) изобразява елегантен мат в два хода и е създаден от английския художник Ричард Дад в психиатрична болница, където е лежал вече 13 години след убийството на баща си.
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
По-нов пример за такова изображение е картината „Шахматистки“ на Джон Лавери (1929), която включва доста елегантен мат с два хода на дъската.[6] Позицията е показана на диаграмата вдясно. След хода на белите с царя (например, 1. Це2) неудачен отговор на черните води до мат на следващия ход:
- 1. … Т:a6, 2. Оe4Х
- 1. … Kf7, 2. Оe4Х
- 1. … Оf8, 2. Д:f6Х,
обаче ходове като 1. … h6 или 1. … h4 могат да продължат съпротивата на черните.
Специална категория задачи се състои от литературни мистификации. Сред най-известните са две шахматни задачи от 1878 и 1936 г., създадени от Чарлз Годфри Гумпел (мат в седем хода) и Виктор Барт (мат в два хода), за да илюстрират легендата за шахматния дуел между Паоло Бои и Дявола.
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Етюд (шахмат)
- Бягство на Наполеон от Москва в Париж - шахматна задача
- Задача-шега
- Илюзорна игра
- Лъжлива следа (шахмат)
- Ортодоксална композиция
- Неортодоксална композиция
- Ретрограден анализ
- Приказна композиция
- Таск (шахмат)
- Фаза (шахмат)
- Шахмат в изкуството
- Цуме сьоги
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кодекс на шахматната композиция, Гл.II, ст.5, сн.11 Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine. (англ.) „Композиции, които не са етюди, обикновено се наричат задачи“.
- ↑ Leonardo Da Vinci's 1500 year old Chess Puzzle // // Chess.com. Архивиран от оригинала на 2017-09-10. Посетен на 2016-10-02. (на английски)
- ↑ Мат в четири хода, math10.com.
- ↑ Мат в пет хода, math10.com.
- ↑ Fraser C. Chess pieces designed by a great master! // // BBC News, Rome. Архивиран от оригинала на 2017-12-25. Посетен на 2016-10-02. (на английски)
- ↑ John Lavery — The chess players. Клуб любителей головоломок. // Архивиран от оригинала на 2016-08-16. Посетен на 2016-07-26.
- ↑ Paulo Boi and the Devil. Translation of a story which appeared in Les Cahiers de l'Echiquier Français (november-december 1936). Story, problem and drawing are by V. Barthe // ChessGraphics, 2010-02-11. Архивиран от оригинала на 2009-01-16. Посетен на 2016-08-29. (на английски)
- ↑ Russek, Guil. Ajedrez artistico. Selector. 2010. ISBN 9706437975. pág. 210. Посетен на 2016-10-22. (на испански)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Шахматни задачи и етюди с решения
- Шахматные задачи и этюды,Архив на оригинала от 2011-03-24 в Wayback Machine.
- Шахматные задачи и этюдыАрхив на оригинала от 2011-11-17 в Wayback Machine.
- Шахматные задачи онлайнАрхив на оригинала от 2009-09-08 в Wayback Machine.
- PDB — Chess Problem Database Server (англ.), база данни от шахматни задачи с развита система за търсене.
- Сайт на списание по шахматна композиция „Уральский проблемист“, 4 март 2016 (рус.)
- Peteris Vongas – What is a Chess Problem?, № 1 (англ.)
- Problem History, XI – XII 2013. История на шахматните задачи (според книгата „Oxford Companion to Chess“ на Дейвид Хупър и Кенет Уайлд (англ.)
- Vaclavas Kotešovecas. Композитор и програмист на страхотни шахматни задачи (англ.)
- B. D. Stephenson – British Chess Problem Society, Шахматни задачи, Въведение, 9 май 2008.
- Мат в два хода
- Картина „Шахматистки“ от Лавери
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 122. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3.