Цветан Ракьовски
| Цветан Ракьовски | |
| български литературен историк | |
 | |
| Роден |
1959 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, културология |
| Работил в | Югозападен университет |
Цветан Кирилов Ракьовски е български литературен историк, професор в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1959 г. в Габрово. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския държавен университет през 1985 година.[1]
Доктор по филология с дисертация на тема „Паратекстът на литературната творба – функции и възможности“ (1997). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Образи на българската памет. Историята, поборниците, записките“ (2004).
Учител в Националната Априловска гимназия в Габрово от 1985 до 1992 г. Хоноруван асистент (1993), редовен асистент (1995), доцент (2000) в ЮЗУ „Н. Рилски“. Професор е от 2007 г. с хабилитационен труд с тема: „След края на класиката: „Двойник“ на Достоевски и „Египетска марка“ на О. Манделщам“) в Катедрата по литература на Филологическия факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Член на редколегията на сп. „Български език и литература“ (до 2014). Член на редколегията на списание „Езиков свят“.
В 2019 г. става тринадесетият носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.[2][3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Монографии[редактиране | редактиране на кода]
- „Паратекстът на литературната творба“. София: Херон Прес, 1997 (ISBN 954-580-030-5) [1]
- „П. К. Яворов и българските поетически силуети“. София: Санра, 1998 (ISBN 954-662-019-X) [1][4][5]
- „Българските контексти в литературата“. София: Санра, 1999 (ISBN 954-662-020-3)[1]
- „Отвъд каноните (Носталгиите на високата българска литература)“. София: Абагар, 2001 (ISBN 954-584-258-X) [1][6]
- „Образи на българската памет. Историята, поборниците, записките“. Велико Търново: Фабер, 2004 (ISBN 954-775-369-Х) [1][7][8]
- „След края на класиката („Двойник“ на Достоевски и „Египетска марка“ на О. Манделщам)“. Велико Търново: Фабер, 2006 (ISBN 978-954-775-601-4) [1][9]
- „Литературата и езикът“, Велико Търново: Фабер, 2014, ISBN 978-619-00-0127-0 [1]
- „Пейо Яворов. Анхиалски сюжети“. Велико Търново: Фабер, 2016, ISBN 978-619-00-0515-5 [10]
- „Български литературни потайности“, Велико Търново: Фабер, 2018. ISBN 978-619-00-0830-9
- „Вазов. Разделението на езиците“, Велико Търново: Фабер, 2021. ISBN 978-619-00-1445-4
Съставителство, съавторство[редактиране | редактиране на кода]
- Съставител на научен сборник „Словесност и литература“ в чест на 60 г. на проф. Е. Мутафов. Благоевград: ЮЗУ, 2003.
- Съставител на научен сборник „Класика и литературна история. В памет на проф. Л. Стаматов“, Благоевград, ЮЗУ, 2005.
- „Неканоничната българска литература“, I част (съавтор). Благоевград: ЮЗУ, 2009. [1]
- „Неканоничната българска литература“, II част (съавтор). Благоевград: ЮЗУ, 2010.[1]
- Съставител на научен сборник „Сирак Скитник и българската култура“, Благоевград, ЮЗУ, 2010.
- Съставител на научен сборник „Сирак Скитник. Изкуство и улицата“, Благоевград, ЮЗУ, 2015.
- Подир копненията на поета. „Хайдушки копнения“ – фототипно издание с обяснителен том. Издание на Македонския научен институт, София, 2020.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Проф. д-р Цветан Кирилов Ракьовски в Академичната информационна система на ЮЗУ.
- ↑ Марина Петрова, „Националната награда за литературна критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов ще бъде връчена за 13-и път в Златарица“, БТА, 18 септември 2019 г.
- ↑ Николай Венков, „Проф. Цветан Ракьовски е новият носител на наградата за литературна критика“, Dnesbg.com, 19 септември 2019 г.
- ↑ Милена Кирова, „Яворов за литературоведи“, рец. във в. „Култура“
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Цветан Ракьовски. „П. К. Яворов и българските поетически силуети“, рец. в електронно списание LiterNet, 27.03.2001, № 3 (16)
- ↑ Албена Вачева, „Прочити на времето“, рец. в „Литературен вестник“, год. 12, бр.9, 6 – 12.03.2002
- ↑ Цветан Ракьовски, „Образи на българската памет. Историята, поборниците, записките“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., съдържание и първи страници на книгата на сайта на ЮЗУ Благоевград
- ↑ Милена Кирова, „Приключенията, или Другата история на България“, рец. в „Култура“, бр.10, 18.03.2005
- ↑ Цветан Ракьовски, „Египетска марка“ на О. Манделщам и „Двойник“ на Достоевски: Литературата между текстовете (Начални тезиси)“, откъс от книгата в електронно списание LiterNet, 27.07.2005, № 7 (68)
- ↑ Евдокия Борисова, „Ракьовски за Яворов – нови критически сюжети, или Как се става класик“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.10.2016, № 10 (203).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Цветан Ракьовски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Цветан Ракьовски, в Google Наука
- Статии на Цветан Ракьовски в сп. „Литературна мисъл“
- Цветан Ракьовски в Литернет
- Цветан Ракьовски, „Как разказва българската класика (Начална постановка)“ в. „Литературен форум“, бр. 2 (443), 16 януари 2001 г.
- Цветан Ракьовски, „Яворовите стихотворения от 1901 г. – 107 години по-късно“ Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine. в Public Republic, 1 октомври 2008 г.
- „Повечето млади живеят със сюжетите на аутсайдера“, в. „24 часа“, 25 юли 2010 г.
- „Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски: Наложително е да бъде модернизирано учебното съдържание по литература“, Радио Фокус, 21 юни 2013 г.
|
