Прилепско българско девическо класно училище
| Прилепско българско девическо класно училище | |
 Ученички от българското девическо класно училище в Прилеп, 1908 - 1910 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Прилеп, Османска империя |
| Основаване | 1865 г. |
| Основател | Българска екзархия |
| Закриване | 1913 г. |
| Вид | прогимназия |
Прилепското българско девическо класно училище е българско девическо класно училище, съществувало в XIX и началото на XX век в македонския български град Прилеп, тогава в Османската империя. Училището е основано в есента на 1865 година и съществува до 1913 година, когато е затворено от новите сръбски власти. Училището се поддържа от Българската екзархия и от Прилепската българска община.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1865 година девическото училище стартира с една учителка - Неделя Петкова и отваря врати в къщата на Тошовци до черквата.[1]
В 1870 година Сава Палашева е назначена за главна учителка в тогава още първоначалното девическо училище в Прилеп.[2][3][4][5] В учебната 1874/1875 година за помощница на Палашева е назначена Захария Манасиева, тъй като ученичките стават към 300 и е трудно за сама учителка да ги ръководи. Училището е разделено на две отделения - горно и долно, като горното е с около 100 ученички и го ръководи Палашева, а долното - Манасиева.[5][6]
До 1881 година училището е само първоначално. В учебната 1881/1882 година е отворен I клас, а за директорка е назначена Тима Икономова, а за учителка - Марийка Георгиева от Одрин,[6] по-късно женена за учителя Георги Колищърков.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ковилоски, Славчо. Женското образование во Прилеп во XIX век // Спектар 63. 2014.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 136-137.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Градъ Прилепъ за своитѣ училища. - В: Сто години ново българско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, Печатница „Българско дѣло“, 1943. с. 17.
- ↑ Паскалева, Виржиния. Българката през възраждането. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 145.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 493.
- ↑ а б в Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
- ↑ а б Ивановъ, Ил. Учебното дѣло въ гр. Прилепъ и Прилепско // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (109). София, ноемврий 1939. с. 11.
