Петко Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Димитров
Български морски геолог и океанограф
Роден
Починал
29 април 2023
Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен, Почетен гражданин на гр. Варна, 2013 г.
Известен с "Потопът в Черно море"

Петко Стоянов Димитров е български морски геолог и океанограф от Института по океанология – Българска академия на науките във Варна, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 септември 1944 г. в с. Новачене, Софийска област. През 1969 г. завършва Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност геология-геохимия. От 1969 г. до 1975 г. работи в урановата мина „Елешница“ на длъжност заместник-началник. През 1975 г. печели конкурс за научен сътрудник и е назначен на работа в Институт по океанология – БАН. През 1979 г. защитава дисертация на тема „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“ под ръководството на акад. В. С. Ястребов и проф. A. A. Аксенов в Институт по океанология „П. П. Ширшов“, Москва.[1]

  • Въвел е нови за страната научни дисциплини – „морска геология“ и „геоархеология“.
  • Научен секретар на ИО-БАН гр. Варна, 1977 – 1984; зам. директор на ИО-БАН гр. Варна, 1984 – 1993; ръководител секция „Морска геология и археология“ на ИО-БАН гр. Варна, 1997 – 2009 г.
  • Има оригинални изследвания свързани с „Потопът в Черно море“.[2][3][4]
  • Ръководител и участник е на над 30 международни експедиции с НИК „Академик“ в Черно море (с д-р Робърт Балард 2001, 2002[5]; Woods Hole Oceanographic Institution 2006[6]; Prof. William B. Ryan[7] 2009, 2011 – проект ДО 02 – 337 „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН[8]). Негова е най-сензационната, но и най-спорната находка в българската археология, т.нар. „Чиния на Ной“. Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността ѝ.
  • Участник е в международни научни експедиции в Тихи океан (международни проекти: „ЖМК” и „Литосфера”, НИК „Дмитрий Менделеев", 1981-1982 г.), Атлантически океан и Средиземно море (проект „Атлантида”, НИК „Витяз", 1984 - 1985 г.). Едната от целите и задачите на експедицията от 1984 г. е била търсенето на потъналия континент Атлантида.
  • Първият български учен изследвал Желязо-мангановите конкреции (ЖМК) в Тихия океан (НИК "Дмитрий Менделеев", 1982 г.) [9]
  • Членство в организации: Член СУБ, БГД, Чуждестранен член на Националната Академия на Науките на Украйна.
  • Почетен гражданин на гр. Варна, 2013 г.
  • Области на научни интереси: Геология, Геохимия, морска геология, геокатастрофални явления на границата плейстоцен-холоцен, алтернативни суровинни и енергийни ресурси на дъното на Черно море, Морска археология и Подводна археология, уранови минерали и уранодобив.
  • Преподавателска дейност: Лектор по Морска геология, литология и геохимия във Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Лектор в Болонския Университет към Университетски Консорциум специалност Подводна Археология – о. Сицилия, Италия.
  • Публикации: Автор и съавтор е на над 150 научни статии и книги. Цитати: над 1500.[10]
  • Създател е на идеята за приложението на сапропелните седименти на дъното на Черно море като естествен екологичен тор и биопрепарати, Патент BG № 63868, Регистров номер № 104106.[11]
  • Научни награди: Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен; Колективна награда „Варна“ 2003 за природни науки, за реализация на проекта „Корелация на Геологически, Климатически и Исторически събития в Черно, Мраморно и Средиземно морета през последните 25000 г. /проект НОЙ/“.[12]
  • Сътрудник е на Института за древни цивилизации
  • Бил е член на Висшата атестационна комисия (Научна комисия по геологически и географски науки) – 2 мандата.
  • „In memoriam! Варна загуби изключително бележит учен“.[13]
  • Награден посмъртно с "медал на лента" на 12 юли 2023 по случай 50 години от създаването на Институт по океанология - БАН.
  • Нашият спомен за живота и научната дейност на професор Димитров Петко Стоянов.[14]

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Димитров П. 1979. Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время. 22 с., DOI: 10.13140/RG.2.2.12252.69766/1
  2. ↑ Димитров П. 1978. Потопените древни брегове на Черно море. Природа, БАН, 4, 55-59.
  3. ↑ Димитров П. 1982. Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф. Океанология, БАН, 9, 45-53.
  4. ↑ Димитров Д. 2018. Съвременно състояние на теорията за „Ноевия потоп“ в Черно море и нейното практическо значение. БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА. „Данграфик“, Варна, DOI: 10.13140/RG.2.2.28994.84165
  5. ↑ Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Издателство „Славена“, Варна, ISBN 954-579-278-7, 91 с.
  6. ↑ Coolen M.J.L., Saenz J.P., Giosan L., Trowbridge N.Y., Dimitrov P., Dimitrov D., Eglinton T.I. 2009. DNA and lipid molecular stratigraphic records of haptophyte succession in the Black Sea during the Holocene. (2009). Earth and Planetary Science Letters. 284 (3–4), pp. 610–621. Bibcode:2009E&PSL.284..610C. doi:10.1016/j.epsl.2009.05.029
  7. ↑ Ryan William B. F., Walter C. Pitman, Candace O. Major, Kazimieras Shimkus, Vladamir Moskalenko, Glenn A. Jones, Petko Dimitrov, Naci Gorür, Mehmet Sakinç, Hüseyin Yüce. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. 1997. Marine Geology, Volume 138, Issues 1–2, 1997, Pages 119–126, ISSN 0025-3227. Bibcode:1997MGeol.138..119R. doi:10.1016/s0025-3227(97)00007-8
  8. ↑ Yanchilina, Anastasia G.; Ryan, William B. F.; McManus, Jerry F.; Dimitrov, Petko; Dimitrov, Dimitar; Slavova, Krasimira; Filipova-Marinova, Mariana (2017-01-01). "Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene". Marine Geology. 383: 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y. doi:10.1016/j.margeo.2016.11.001
  9. ↑ Димитров П. 1988. Далеч от брегове и фарватери. Варна. Изд. ”Галактика”. Библиотека „Нептун“, 161 с., DOI: 10.13140/RG.2.2.19449.36965
  10. ↑ scholar.google.bg асс. 02.10.2023
  11. ↑ Димитров П. и др. (2000). Мелиорант за почви и субстрати, DOI: 10.13140/RG.2.2.28181.63205
  12. ↑ Награда „Варна“ 2003 – Научен Колектив с р-л. Ст.н.с. I ст. д-р Петко Димитров
  13. ↑ „In memoriam! Варна загуби изключително бележит учен“ // varna24.bg, 05 май 2023. Посетен на 17 май 2023.
  14. ↑ Shuisky Yu. D., Yanko V. V., Andrianova O. R. 2023. OUR MEMORY ON LIFE AND SCIENTIFIC ACTIVITY BY PROFESSOR DIMITROV PETKO STOYANOV. Odesa National University Herald. Geography & Geology. Volume 28. Issue 2(43), DOI: https://doi.org/10.18524/2303-9914.2023.2(43).292753
  15. ↑ Росен Петров - водещ, проф. д-р Христо Смоленов, 19.03.2023
  16. ↑ Росен Петров - водещ, проф. д-р Христо Смоленов, 14.05.2023
  17. ↑ Росен Петров - водещ, проф. д-р Христо Смоленов, 04.06.2023

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петко_Димитров&oldid=12248068“.