Певец (село)
Тази статия е за българското село. За музикален изпълнител вижте Певец.
| Певец | |
 Село Певец отвисоко. | |
  Певец  Певец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 137 души[1] (15 март 2024 г.) 11,6 души/km² |
| Землище | 11,864 km² |
| Надм. височина | 192 m |
| Пощ. код | 7771 |
| Тел. код | 06063 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 55662 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
Певец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
Селото е познато сред турските изселници с названието Aşık Ova (Ашъкова; в превод от турски „Долината на фолклорните певци“)
География[редактиране | редактиране на кода]
Певец е село в Североизточна България, намира се между Търговище и Велики Преслав, на около 10 километра от двата града, край река Иреклик.
Много добри почвено-климатични условия за развитие на лозарство. В землището на селото се отглеждат фуражни култури, царевица и пшеница. Все още има площи, които не се обработват.
История[редактиране | редактиране на кода]
Налице са археологически данни за селище, населявано през неолита, халколита и прехода към бронзовата епоха, разположено върху платото на 1,5 км западно от селото, на левия бряг на реката. Установени са 2 жилищни хоризонта.[2]
В землището на съседното село Кралево (3 км отстояние от Певец) през 1979 г. е намерено тракийско златно съкровище – Кралевско съкровище, датирано между IV-III век пр.н.е.
Днес за коренното население на селото се смята, че е от така наречените ерлии или хърцои, тъй като използват някои специфични думи със славянски произход. Името „хърцои“ е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Друга теория за понятието се свързва с факта, че са коренното население от полето – „Кърски сой“. В хрониките пише, че хърцоите са преки потомци на родовете последвали големия син на цар Владимир–Расате (Хръсате). Освен хърцои, етнографската група е наричана и ерлии, което означава „местни“ (от турски: yer – място).
Според устните предания през османския период в селото се заселват турски семейства, които много тормозели местните жители. Затова местните хърцои станали недоверчиви към външни хора и новодошлите преселници в селото наричали „гелмета“ (от турски: gelme – „идва“). Характерно за певечани е и тяхната пестеливост, стигаща понякога и до скъперничество.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 151 | 100.00 |
| Българи | 106 | 70.19 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 45 | 29.80 |
Храм „Св. Великомъченик Георги“[редактиране | редактиране на кода]
История и легенда се преплитат в храм „Св. Великомъченик Георги“. Той се намира в село Певец и до днес остава забулен в мистерии. Храмът е част от възрожденската история на търговишкия край, но е загадка кога и как е бил построен. Едно от предположенията е, че за първи път храмът е издигнат през 1752 г., а малко по-късно е съборен от турците.
След разрушаването на старата църква местните жители настоявали за нова. Пашата разрешил, но с уговорката, че сградата трябва да се вдигне за 40 дни. Това се сторило невъзможно на хората от селото. Те обаче решили да поставят основите и първо да изградят покрива, защото за завършена се смятала сграда, която има покрив. Така успели да се вместят в дадения срок. Години по-късно църквата отново била разрушена, но този път от земетресение. След нова молба от местните към пашата за възстановяване на църквата, тя получила окончателния си вид през 1858 година.
Интересен факт е, че църквата е построена с камъни, носени от други места. Археолозите смятат така заради множеството символи, гравирани върху тях. Някои от фигурите, обаче все още не са проучени и не е ясно какво означават и откъде са донесени.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
- ↑ „Справка за населението на село Певец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
