Певец (село)

Тази статия е за българското село. За музикален изпълнител вижте Певец.

Певец
Село Певец отвисоко.
Село Певец отвисоко.
България
43.2119° с. ш. 26.6836° и. д.
Певец
Област Търговище
43.2119° с. ш. 26.6836° и. д.
Певец
Общи данни
Население137 души[1] (15 март 2024 г.)
11,6 души/km²
Землище11,864 km²
Надм. височина192 m
Пощ. код7771
Тел. код06063
МПС кодТ
ЕКАТТЕ55662
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Търговище
Дарин Димитров
(ГЕРБ; 2015)

Певец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Сградата на кметството.

Селото е познато сред турските изселници с названието Aşık Ova (Ашъкова; в превод от турски „Долината на фолклорните певци“)

География[редактиране | редактиране на кода]

Певец е село в Североизточна България, намира се между Търговище и Велики Преслав, на около 10 километра от двата града, край река Иреклик.

Много добри почвено-климатични условия за развитие на лозарство. В землището на селото се отглеждат фуражни култури, царевица и пшеница. Все още има площи, които не се обработват.

Главната улица в селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Налице са археологически данни за селище, населявано през неолита, халколита и прехода към бронзовата епоха, разположено върху платото на 1,5 км западно от селото, на левия бряг на реката. Установени са 2 жилищни хоризонта.[2]

В землището на съседното село Кралево (3 км отстояние от Певец) през 1979 г. е намерено тракийско златно съкровище – Кралевско съкровище, датирано между IV-III век пр.н.е.

Днес за коренното население на селото се смята, че е от така наречените ерлии или хърцои, тъй като използват някои специфични думи със славянски произход. Името „хърцои“ е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Друга теория за понятието се свързва с факта, че са коренното население от полето – „Кърски сой“. В хрониките пише, че хърцоите са преки потомци на родовете последвали големия син на цар Владимир–Расате (Хръсате). Освен хърцои, етнографската група е наричана и ерлии, което означава „местни“ (от турски: yer – място).

Според устните предания през османския период в селото се заселват турски семейства, които много тормозели местните жители. Затова местните хърцои станали недоверчиви към външни хора и новодошлите преселници в селото наричали „гелмета“ (от турски: gelme – „идва“). Характерно за певечани е и тяхната пестеливост, стигаща понякога и до скъперничество.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
1934711
1946702
1956587
1965515
1975358
1985265
1992224
2001232
2011151

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 151 100.00
Българи 106 70.19
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 45 29.80

Храм „Св. Великомъченик Георги“[редактиране | редактиране на кода]

Храм "Свети вмчк Георги".

История и легенда се преплитат в храм „Св. Великомъченик Георги“. Той се намира в село Певец и до днес остава забулен в мистерии. Храмът е част от възрожденската история на търговишкия край, но е загадка кога и как е бил построен. Едно от предположенията е, че за първи път храмът е издигнат през 1752 г., а малко по-късно е съборен от турците.

Руините на бившето килийно училище.

След разрушаването на старата църква местните жители настоявали за нова. Пашата разрешил, но с уговорката, че сградата трябва да се вдигне за 40 дни. Това се сторило невъзможно на хората от селото. Те обаче решили да поставят основите и първо да изградят покрива, защото за завършена се смятала сграда, която има покрив. Така успели да се вместят в дадения срок. Години по-късно църквата отново била разрушена, но този път от земетресение. След нова молба от местните към пашата за възстановяване на църквата, тя получила окончателния си вид през 1858 година.

Интересен факт е, че църквата е построена с камъни, носени от други места. Археолозите смятат така заради множеството символи, гравирани върху тях. Някои от фигурите, обаче все още не са проучени и не е ясно какво означават и откъде са донесени.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]