Леонтий Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонтий Български
Роден
Починал

Етносбългари
Религияправославие

Леонтий е първият български патриарх.[1]

Данните за живота и служението му са оскъдни. Смята се, че е провъзгласен за патриарх от Втория всебългарски църковен Събор на българските епископи след голямата победа на цар Симеон при Ахелой през 917 г. Споменат първи в реда на „преславските патриарси“ в Бориловия синодик от 1211 г. Негов наследник е патриарх Димитрий Български.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]