Направо към съдържанието

Константин Асимиадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин
Κωνσταντίνος
гръцки духовник
Паметник във Валовища
Роден
1872 г.
Починал
25 юни 1913 г. (41 г.)

Учил вХалкинска семинария

Константин (на гръцки: Κωνσταντίνος, Константинос) е гръцки духовник, никомидийски (1910) и последен мелнишки митрополит (1912 – 1913).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Асимиадис (Ασημιάδης) в тракийското градче Галиполи (Калиполи) в 1872 година. Завършва семинарията на Халки в 1902 година. Бързо се издига в църковната йерархия и достига до протосингел. Служи като архидякон в Никомидийската митрополия при митрополит Филотей Никомидийски (1833 – 1917).[1]

На 6 април 1908 година в храма „Свети Василий“ в Никомидия е ръкоположен за хариуполски епископ, викарий на Никомидийската митрополия. Ръкополагането е извършено от митрополит Филотей Никомидийски, в съслужение с митрополит Йоаким Костурски и бившия митрополит Поликарп Дебърски. След оставката на митрополит Филотей Никомидийски, се установява в Цариград. На 10 януари 1912 година Светият Синод в Цариград го избира за мелнишки митрополит.[2][1] За две години работи за утвърждаване на гърцизма в епархията си и против българското просветно и църковно дело.

По време на Междусъюзническата война е главен ръководител на гръцките репресии срещу българската власт и население във Валовища.[3] На 25 юни 1913 година е арестуван от български части, измъчван, убит и хвърлен в яма с вар. Заедно с него е убит и гъркоманският първенец Томас Папахаризану.[4]

Във Валовища е издигнат негов бюст на централния площад.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Филотей хариуполски епископ
(6 април 1908 – 10 януари 1912)
Генадий
Емилиан мелнишки митрополит
(10 януари 1912 – 25 юни 1913)
Генадий
(като титулярен епископ)