Направо към съдържанието

Иван Бурин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Трифонов Алексиев
ПсевдонимИван Бурин
Роден25 декември 1912 г.
Починал15 април 1991 г. (78 г.)
София, България
Професияпоет, писател
Националност България
Активен период1938 – 1980
Жанрпоезия, проза
НаградиДимитровска награда (1951)

Иван Бурин, псевдоним на Иван Трифонов Алексиев, е български поет.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Трифонов Алексиев е роден на 25 декември 1912 г. в село Ребърково, Врачанско. Следва ветеринарна медицина и право в Софийския университет. Избран е в Централното ръководство на БОНСС и е един от редакторите на в. „Студентско знаме“ (1930 – 1935) и в. „Академик“ (1936 – 1939). Член на БКП от 1938 г.

Печата за пръв път в сп. „Трезвост и култура“ (1935 – 1936) през 1935 г. Участва във Втората световна война като военен писател – за нея написва сборниците с очерци „Как минахме Драва“ (1945), „С Григорий Орда на Драва“ (1972). Редактор в изд. „Български писател“ (1960 – 1965). Работи и в областта на фолклористиката и литературната история.

Заслужил деятел на културата (1965).[1] Носител на Димитровска награда за 1951 г. и на орден „Народна република България“ І степен (1973).

Иван Бурин се самоубива на 78 години на 15 април 1991 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мана“ (1938)
  • „Плодът изкърши клоните“ (1939)
  • „Пролетта и трактористът“ (1950)
  • „Огньовете на Бузлуджа“ (1952)
  • „Песента се връща над полята. Избрани стихове“ (1958)
  • „Марко Кралевити“ (1959)
  • „Къде расте разковничето. Избрани стихове“ (1962)
  • „С твоя глас, майко“ (1964)
  • „Под българско небе“ (1966)
  • „Лято“ (1968)
  • „Цветовете на дъгата“ (1972)
  • „Лозето на българина. Избрани стихове“ (1973)
  • „Вечерни аромати“ (1980)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Стоян Глога“ (1968)

Сатира[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сол и пипер“ (1962) – басни, сатири и епиграми

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „По неравни профили. Пътят на Пеню Генчев“ (1950),
  • „Горо ле, майко хайдушка. Народни песни“ (1953), в съавторство с Димитър Осинин
  • „Ботев и народният поетичен гений“ (1954)
  • „Народно творчество и художествена литература“ (1967)
  • „Български народни песни“ (1970)
  • „Поезия – участ и съдба“ (1972)
  • „Има една песен… Мисли за поета и човека Николай Хрелков“ (1975)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райкински, И. (ред.) Исторически календар на Врачански окръг. Сдружения Известия на музеите в Северозападна България, 2006, с. 56

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]