Направо към съдържанието

Закон на Ампер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Законът на Ампер (открит от Андре Мари Ампер) показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.

В оригиналната си форма законът на Ампер определя магнитното поле , причинено от ток с плътност :

където

е линейният интеграл по затворения контур (затворената крива) C,
е магнитното поле в ампери на метър [А/m],
е безкрайно малък векторен елемент от контура C,
е плътността на тока (в ампери на квадратен метър) през повърхността S, обхваната от контура C,
е диференциален векторен елемент, площ с посока нормална към площта S и с безкрайно малка големина,
е токът, обхванат от затворената крива C, или токът, който прониква през площта S.

Уравнението има следния запис в диференциална форма

където

е диференциален оператор за ротация.

Интензитетът на магнитното поле се свързва с магнитната индукция (измерва се в тесла [T]) посредством уравнението:

където е магнитната проницаемост на средата (измерва се в хенри на метър [H/m]).

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ampere's Law в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​