Дърмица

Дърмица
Δέρμιτσα
— село —
Гърция
40.7475° с. ш. 22.6583° и. д.
Дърмица
Централна Македония
40.7475° с. ш. 22.6583° и. д.
Дърмица
Солунско
40.7475° с. ш. 22.6583° и. д.
Дърмица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария

Дърмица или Дърмища (на гръцки: Δέρμιτσα) е бивше село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в Солунското поле на левия бряг на Вардар, на 30 километра северозападно от Солун и на 7 километра северозападно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дърмица е малък чифлик в Османската империя, който плаща извънредни данъци.[1]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииДермища като българско село.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дирмица (Dirmitza) е посочено като село с 25 домакинства и 110 жители българи.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Дърмица живеят 248 българи християни.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дърмица (Darmitza) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Според преброяването от 1905 година в селото живеят 74 православни гърци.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Дърмица остава в Гърция. След 1920 година постепенно е изоставено.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 47. (на гръцки)
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)