Дреничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дреничево
Κρανοχώρι
— село —
Гърция
40.4575° с. ш. 21.0992° и. д.
Дреничево
Западна Македония
40.4575° с. ш. 21.0992° и. д.
Дреничево
Костурско
40.4575° с. ш. 21.0992° и. д.
Дреничево
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина780[1] m
Население192 души (2021 г.)

Дренѝчево или понякога Дранѝчево[1] (изписване до 1945 година: Дрѣничево; на гръцки: Κρανοχώρι, Кранохори, катаревуса: Κρανοχώριον, Кранохорион, до 1928 година Δρανίτσι, Драници[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 15 километра югозападно от град Костур и на 1 километър на запад от пътя Костур - Нестрам.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза от дрян.[3]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година е играел важна роля по времето на император Адриан.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Към края на XIX век Дреничево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреничево има 280 жители българи хистияни и 20 българи мохамедани.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Учителят Михаил Кимов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Иван Стефанов, учител в Четирок.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреничево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 49 къщи.[8]

В началото на XX век всички жителите на Дреничево са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреничево има 382 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя Дреничево като смесено българо-турско село с 250 жители българи и 25 турци.[10][11] Същата година четата на Никола Андреев убива гъркоманите Наум Христов (28 май) и Константин Стоянов (14 юни) в нивите им край селото.[12]

През февруари 1907 година османски части успяват да убият трима четници на ВМОРО, обградени в Дреничево.[13] В статистиката на гръцкия учен Атанасиос Халкиопулос („Македония : Етнографска статистика на Солунския и Битолския вилает“) Драничево е посочено с 250 жители българи и 25 мохамедани.[14]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Драници (Δρανίτσι) има 35 семейства, от които 5 мюсюлмански и 30 „схизматични“.[15]

Според Георги Константинов Бистрицки Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Дреничево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дреничово е обозначено като българско селище.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреничево има 50 къщи славяни християни и 3 къщи турци.[19] След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство. През 20-те години мюсюлманското население на Дреничево се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 6 семейства и 17 души.[20][21][1]

В 1927 година е прекръстено на Кранохорион (в превод Дряново). По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация Охрана, а в 1943 година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[22]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно - 37 души са убити, а 131 се изселват в Югославия и другите социалистически страни.[23][1] 69 деца са изведени от комунистическите части извън Гърция в групата на така наречените деца бежанци.[24]

Жителите населото се препитават предимно със земеделие. Дреничево е известно с боба си и лещата си.[25][1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 301[1] 289[1] 305[1] 372[1] 160[1] 226[1] 219[1] 214[1] 249[1] 270 245

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреничево
  • Андон Лазов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  • Аргир Дренички, деец на ВМОРО[27]
  • Георги Михайлов Антонов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[28], загинал през Първата световна война[29]
  • Гиро Дранитски, деец на ВМОРО[30]
  • Иван Кукулев, гръцки андартски деец
  • Тома Трифоновски (1939 – 2010), виден български художник
  • Пандо Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[31]
  • Христо Колов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • Щерьо Николов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[34]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 440.
  4. ↑ Αρχαιολογικό Μουσείο // Δήμος Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2016-10-24. Посетен на 14 октомври 2020 г.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908 // Архивиран от оригинала на 2013-12-23. Посетен на 2012-03-18.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. ↑ Δρανίτσι[неработеща препратка]
  12. ↑ Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, номера 202 и 203
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170.
  14. ↑ A. Chalkiopoulos 1910: Ethnic statistics of Thessaloniki and Monastir vilayet. Athens. Haji & M.-CH. 1910
  15. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  16. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  18. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  20. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035956/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/059.htm, посетен на 28 февруари 2008 
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  24. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kranohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  25. ↑ Δήμος Νεστορίου, архив на оригинала от 10 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071010234334/http://www.nestorio.gr/vilages.html, посетен на 28 февруари 2008 
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
  27. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155-156.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 457.
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 9, 10
  30. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 171.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 428.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357. Вероятно идентичен с Христо Колов.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дреничево&oldid=12167434“.