Върба (квартал на Радомир)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.
| Върба | |
| — квартал — | |
  Върба  Върба | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Перник |
| Община | Община Радомир |
| Част от | Радомир |
Върба е бивше село в Западна България, присъединено като квартал към град Радомир.
География[редактиране | редактиране на кода]
Върба е разположено на юг от центъра на града.
История[редактиране | редактиране на кода]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Върба са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
През януари 1978 година селото е присъединено към Радомир.[2]
Летище Върба[редактиране | редактиране на кода]
По време на Втората световна война край Върба функционира полево военно летище. През април 1941 г., при германското нападение срещу Югославия, на него е разположена 2-ра група от 27-а изтребителна ескадра на Луфтвафе, състояща се от 40 изтребители Месершмит 109 Е.[3] През следващите години летището продължава да се ползва от германски части, които участват в противодействието на англо-американските въздушни нападения над България. На 18 август 1944 година германските изтребители от летище Върба са предислоцирани на летище Ниш.[4] През септември 1944 година на летището се прехвърля българският 3-ти въздушен полк.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Върба
Апостол Митов (1866/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]- Васил Тошев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[7]
- Димитър Дойчинов (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[8]
- Сотир М. Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Кюстендилската дружина[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 65.
- ↑ Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.
- ↑ Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 130, 133.
- ↑ Въздушни части Архив на оригинала от 2010-03-11 в Wayback Machine., сайт на Националния военноисторически музей, посетен на 29.09.1944
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 449.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 245.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 582.
