Вълчо Химирски
| Вълчо Химирски | |
| деец на БРП (к) и партизанин | |
| Дата и място на раждане | 15 февруари 1907 г.
|
|---|---|
| Дата и място на смърт | 27 ноември 1984 г.
|
| Друга дейност | Народен представител в: V НС VI НС |
Вълчо Петков Химирски е деец на БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Партизански отряд „Дядо Вълко“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вълчо Химирски е роден на 15 февруари 1907 г. в с. Върбица, Белослатинско. Завършва Средното механотехническо училище в гр. Бяла Слатина (1927). Още като ученик е активен член на БКМС.
Работи като машинист на вършачка в с. Галиче и с. Липница. Учредява организация на Работническата партия в с. Върбица. Машинист на мелнична воденица, машинен техник в дърводелната фабрика „Вита“ и фабрика „Сила“ в гр. Тетевен (1928 – 1932). Арестуван за политическа дейност и интерниран в гр. Петрич. Успява да избяга и води полулегален живот. Избран е за член на Червенобрежкото ръководство на БРП (к).
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Преминава в нелегалност, става партизанин от 25 август 1941 г. Организатор на Върбишката и Сухашката партизанска чета. Командир на Партизански отряд „Дядо Вълко“. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1944).[1]
След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия. Командир на гвардейска дружина в състава XXXV врачански пехотен полк.
След войната работи в Окръжния комитет на БКП във Враца. Стопански ръководител в Червен бряг и София. От 1951 г. е офицер в БНА. Военно звание полковник. Служи в Политическия отдел на Генералния щаб. От 1960 до 1966 г. е председател на Общинския народен съвет в с. Габаре. Избиран е за окръжен съветник. Член е на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса.[2] Автор е на издадената посмъртно мемоарна книга „Веслецът бунтовно запя“, С., 2007.[3]
Награждаван е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1982), 2 пъти с орден „Георги Димитров“, с орден „Народна република България“ I ст. и орден „9 септември 1944 г.“ I ст.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Има 2 синове:
- Красин Химирски (1938) – дипломат и поет
- Емил Химирски – доцент по „МИО“, УНСС
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 124
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192
- ↑ www.archives.government.bg
- Генерал-майори от НРБ
- Командири на партизански формирования в България
- Партизани от Партизански отряд Дядо Вълко
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Членове на БКП до 1944 година
- Членове на ЦКРК на БКП
- Хора от област Враца
- Български политически офицери