Васил Димитров (духовник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Димитров
новомъченик
Роден1858 г.
Починал21 юни 1902 г. (44 г.)
Почитан вИзточноправославна църква
Канонизация2014 година от Светия синод на Църквата на Гърция

Васил Димитров (на гръцки: Βασίλειος Καραπαλίκης, Василиос Карапаликис) e български духовник от Македония, обявен от Църквата на Гърция за новомъченик.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Димитров е роден в костурското българско село Желин в 1858 година.[3] Става български екзархийски свещеник и виден обществен деец.[5] Отец Димитров е широко известен сред местното население със своята дълбока вяра и благочестие, като се е ползвал и с уважението на съселяните си мюсюлмани.[1]

На 8/21 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от владика Герман Костурски, убиват с брадви в църквата българския свещеник. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.[5][6]. Васил Чекаларов пише в дневника си за това:

От Лабро Поряз научихме положително за убийството на поп Васил, о. Васил Желинчев, владиката дал 15 лири и поп Костадин от Желин, гъркомански поп, дал 5 лири, а всичко 20 лири на некои турци от Четирок и те го убиха. Затова взехме решение да се убие поп Костадин и некой си Васил от с. Желин, като предател и съучастник в убийството на поп Васил. Вечерта четата изпратихме в Жупанища и на другата вечер да отидат в Желин и да унищожат горните лица.[4]

Георги Бистрицки пише следното за свещеник Васил Димитров:

Свещеникъ Василъ Димитровъ отъ с. Желинъ (народолюбивъ и дѣятеленъ българинъ, доблестенъ патриотъ), звѣрски убитъ отъ 2 Четирски турци (поставени срѣщу 50 л. т. откупъ отъ Костурския гръцки владика) вѫтрѣ въ черквата при изпълнение на служебнитѣ обязаности. 8 юни 1902 г.

Убийството на Василъ Джамбовъ и Стерьо Ивановъ отъ с. Желинъ въ дома им отъ Организацията – като прѣдатели, турски шпиони и укриватели на убийцитѣ на българския селски свещеник Василъ Димитровъ. Септември 1902 год.“[5]

Васил Димитров има три деца, от които две умират млади, а потомци на дъщеря му още живеят в Желин.[3]

Канонизация[редактиране | редактиране на кода]

Отец Димитров десетилетия наред е тачен от местното население. През ноември 2014 година митрополит Серафим Костурски след проучване на събраните сведения за чудеса на отец Димитров, извършва откриване и измиване на мощите му, а Светият синод на Църквата на Гърция единодушно включва новомъченика сред светиите на Църквата.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б В Костурско откриха мощи на български свещеник-новомъченик (обновено със снимки) // Двери на православието, 24 септември 2014. Посетен на 1 октомври 2017.
  2. Македонската църква ще канонизира архимандрит Йоаникий от Ракотинци // Двери на православието, 25 януари 2017. Посетен на 1 октомври 2017.[неработеща препратка]
  3. а б в г Χιλιοδέντρου Καστορίας ιερόαθλον // Romfea.gr, 21 юни 2017. Посетен на 1 октомври 2017.
  4. а б Вселенска патриаршия канонизира български свещеник от Костурско // Двери на православието, 9 октомври 2019. Посетен на 9 октомври 2019.
  5. а б в Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското благотворително братство „Надежда“, гр. Ксанти, Печатница и Книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  6. Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903, стр.13