Валентина Шулгина
| Валентина Шулгина | |
| съветски военен лекар | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 12 ноември 2023 г.
|
| Награди | Червена звезда медал „За храброст“ |
Валентина Ефимовна Шулгина (на руски: Валентина Ефимовна Шульгина́, на грузински: ვალენტინა ეფიმოვნა შულგინა) e лекарка от РККА, гвардейски лейтенант, последният жив ветеран от битката при Сталинград по време на Великата отечествена война от 1941 – 1945 г.[1][2]
Родена е в с. Бекишево, РСФСР (днес в Тюкалински район, Омска област) на 22 януари 1922 г.[3][4]
Завършва Акушерско-фелдшерския факултет на Томското медицинско училище през 1942 г. Веднага започва работа като селски лекар.[3]
Малко след това Нацистка Германия напада СССР. Призована е на 24 август с.г. във военната комендатура в Омск и след 2 седмици е изпратена в Сталинград като командир на санитарен взвод начело на 21 души. На предните защитни позиции нейната част е зачислена в армията на Василий Чуйков. По време на Сталинградската битка е тежко ранена и контузена.[3]
След разгрома на 6-а армия на маршал Фридрих Паулус при Сталинград (февруари 1943 г.) медицинската ѝ част е изпратена за реорганизация в Мичуринск, а оттам е предислоцирана и участва в Битката за Курската дъга. Войната я отвежда в разрушената столица на Германия, където оставя подписа си на колоните на Райхстага след Битката за Берлин.[2]
От Берлин медицинската ѝ част е прехвърлена през Киев в Чита за участие във войната срещу Япония на Тихоокеанския военен театър. Остава в град Порт Артур в този район до 1954 г. Там се запознава с бъдещия си съпруг, който работи на съветска атомна подводница. Мъжът ѝ напуска флота поради влошено здраве и заминават за Абхазия, където си построяват жилище и остават да живеят.[2]
След края на войната и демобилизацията ѝ Шулгина завършва висше образование в Московския финансов университет и много години работи като счетоводителка в Абхазия.
След установяването им в Сухуми тя започва да пише своите мемоари и стихове на военна тематика.[4]
Военни награди[редактиране | редактиране на кода]
- 2 ордена „Червена звезда“ (1942, 1944)[1]
- Медал „За отбраната на Сталинград“ (1942)[1]
- Медал „За храброст“ за участие в битката при Курск (1943)[1]
- Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 година“[1]
- Орден „Велика отрчествена война“ II ст. (1980)[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е В Сухуми умерла единственная остававшаяся в живых участница Сталинградской битвы. Ей было 102 года // rg.ru, 12 ноември 2023 г. Посетен на 18 ноември 2023 г. (на руски)
- ↑ а б в На 102-м году ушла из жизни ветеран войны Валентина Шульгина // apsnypress.info, 12 ноември 2023 г. Посетен на 17 ноември 2023 г. (на руски)
- ↑ а б в В Абхазии военнослужащие ЮВО поздравили ветерана Великой Отечественной войны Валентину Шульгину с Днем Победы, structure.mil.ru, 05.05.2021 г.
- ↑ а б Война и мир Валентины Шульгиной: история длиной в 100 лет // sputnik-abkhazia.ru, 22 януари 2022 г. Посетен на 17 ноември 2023 г. (на руски)