Беседа:Жул Верн

Жул/Жюл[редактиране на кода]

В книжовния български език "ю" и "я" не могат да се пишат след "ж", "ш", "ч" и "дж". По тази причина името се апроксимира с Жул. --Спас Колев 05:02, 12 юли 2008 (UTC)[отговор]

Това не е ли същия казус като Беседа:Арнолд Шьонберг#Шонберг с/у Шьонберг? Виж репликата на Мико от 20:43, 9 март 2007. →Спири 05:49, 12 юли 2008 (UTC)[отговор]

Изглежда същия, обаче... Цитирам целия текст:

Най-чести грешки, които се допускат в това отношение са: ... в) употреба на буквите я и ю след [ж, ч, ш, дж];, напр. Жюл (Верн) (фр. Jules), Жюлиен (Сорел) (фр. Julien), Джякомо (Пучини) (ит. Giaccomo), Джюра (Якшич) (сърбохърв. ·ура) вм. Жул, Жулиен, Джакомо, Джура. В посочените случаи българският правопис отразява съществуващото положение във фонетичната система на съвременния български книжовен език, а българският книжовен изговор не допуска мекост на съгласните (без [г, к, х]) пред предните гласни [е] и [и], като не позволява и смекчаване на шушкавите съгласни [ж, ч, ш, дж]. Наистина това не се отнася за някои наши диалекти, в които такава мекост е обикновено явление. Но чуждите имена трябва да се транскрибират на български според нормите на книжовния български език и да се правят в това отношение отстъпки на елементи на диалектната фонетика не е оправдано.

Това е от ISBN 954-584-235-0, онази Фонетика (също от 1998), която ти ми даде преди време. --Спас Колев 06:50, 12 юли 2008 (UTC)[отговор]

Виж ти, виж ти! Е, щом е така, добре. Ще върна старото положение. Бре, бре, с тази Укипедия що неща научих ... --ForestDim 07:04, 12 юли 2008 (UTC)[отговор]

Изчакай малко, може да има и други мнения. --Спас Колев 07:54, 12 юли 2008 (UTC)[отговор]

Недопустимо е да се променя наложило се име. Името трябва да се запази "Жул Верн" защото се е наложило, а то е такова заради фонетичните особености на българския език. т.е. фонетичният аргумент обяснява защо името звучи така на български, а истинския аргумент за използването на името е това че се е наложило. Мисълта ми е че дори да звучи съвсем различно, както Пекин е много различно от Пейчин (приблизително китайско произношение), името се използва защото се е наложило въпреки че можем да изпишем по-добро приближение. Нарича се en:exonym. При все че "Жюл" също би се различавало от френското произношение прочетено от българин защото имаме различен фонетичен репертоар което още повече обезсмисля стремежа да се доближим до оригиналното звучене. Такова приближение може да се прави само при превод на нови неналожили се имена. На всяка българска книга ще го намерите "Жул Верн", във всеки вестник, всички българи (освен някои от тези които знаят френски и евентуално техни приятели които са били "просветени") го знаят като "Жул Верн". Толкова съм многословен защото съм изключително озадачен че дори е поставен този въпрос. Това е като да решим да наричаме Христофор Колумб - Кристобал Колон, Прага - Праха, Испания - Еспаня и т.н. Елементарна справка в google ще покаже 20:1 съотножение на използването на "Жул Верн" към "Жюл Верн". --84.22.27.196 23:18, 20 август 2008 (UTC)[отговор]

Моля те в такъв случай да вземеш отношение и по беседата Хектор Берлиоз или Ектор Берлиоз. Щото и там според мен е същото.--ForestDim 20:00, 21 август 2008 (UTC)[отговор]

"Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории" Доказано е, че това не е така. Учените напразно са го разубеждавали, че изстрелването на хора до луната с оръдие е невъзможно, много литературни критици и учени са отхвърляли научността на творбите му. Затова и не съм напълно съгласен, че творбите му са научнофантастични. Научнофантастична е всяка творба, непротиворечаща на науката по времето на написването си. За пример мога да дам творбите на Константин Циолковски.

Я виж ти какво определение за научната фантастика. А откъде го взимате? Значи на вашата логика, книги, в които се говори например за телепортиране, не са научна фантастика. Нещо куца с вашето определение. Моля да приведете източници за него, както е за останалите ви твърдения за Жул Верн.--ForestDim 12:05, 5 април 2009 (UTC)[отговор]

Историческа справка[редактиране на кода]

Цитат: "Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети.". Няма да спорим доколко пътуванията в космоса са негова идея, но относно тези под вода - Верн пише "Двадесет хиляди левги под водата" през 1870 г. или шест години след датата 17 февруари 1864 г., когато в хода на Американската гражданска война една от първите подводници - Хънли осъществява първата успешна подводна атака, потопявайки корветата на северняците Хаузатоник. 149.62.202.241 03:07, 27 април 2020 (UTC)[отговор]