Базалт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Базалт.

Базалт
Базалт в Рейнисфяра, Исландия

Базалтът спада към ефузивните вулканични скали.[1][2] Обикновено има от сив до черен цвят, който се дължи на мафичния му състав, а повърхността му е зърнеста заради бързото охлаждане на лавата. Може да бъде порфирен със съдържание на големи кристали в добре оформен матрикс, везикулярен или на пенеста сгурия.

На Земята повечето базалтови магмени скали са се формирали при декомпресионно стопяване на мантията. Базалтови скали са се формирали също и на Луната, Марс, Венера и на астероида 4 Веста. Така наречените Лунни морета, кои се намират на Луната, са всъщност огромни базалтови равнини.

Химичен състав по компонентно съдържание:
- SiO2 – 52,9%
- Al2O3 – 17,9%
- Fe2O3 – 9,1%
- CaO – 8,5%
- MgO – 5,3%
- K2O + Na2O – 5,1%
- в малки количества TiO2 и SO3

Физико-механични и химични показатели:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. базалт // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 10 май 2024.
  2. базалт (базалт) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)