Антон Драндар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Драндар
български книжовник
Фото Жан Малво, Брюксел
Роден
Антон Георгиев Драндар
1837 г.
Починал
25 март 1925 г. (88 г.)
Учил въвВиенски университет
Антон Драндар в Общомедия

Антон Георгиев (Хаджигеоргиев) Драндар с псевдоним А. Брутус (на френски: Antoine G. Drandar) е виден български общественик, книжовник и публицист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1837 година в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на хаджи Георги и Мария Драндар. Баща му през 1836 година получава от султан Махмуд II берат за свободно пътуване. Учи в Будапеща от 1850 година, където завършва лицея Сони, а по-късно право, политика и дипломация във Виена и Лондон. След завършване на университетското си образование Драндар живее дълго в Англия, Франция, Холандия, Белгия, Швейцария, Испания и Германия, като се отдава на сериозна работа, изучавайки политическата организация и нравите във всяка от тези държави. Връща се в българските земи и става търговец в Солун.

В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Димитър Карамфилович пише:

„ Само двамата со господ. Антония Драндаровича... що се ежедневно бориме с тукашните ни сограждане българе, в които духат фенерско-гръцкиат вкоренил им се е и се не можи тъй лесно отрве и преправи, но хвала Богу, постепенно остануват се и мога ся реча, почти са заборавили вече що е това грък... Ваший от чисто блгарско срдце искр приятел Д.П.Карамфилович.[2] “

След Руско-турската война Драндар се мести в столицата на новоосвободена България и работи като заместник-председател на Градския съд, а по-късно в Министерство на външните работи организира първото пресцентър бюро в България.

„Cinq ans de regne. Le prince Alexandre de Battenberg en Bulgarie“

В 1884 година Драндар издава на френски книгата Cinq ans de regne. Le prince Alexandre de Battenberg en Bulgarie (Княз Александър Батенберг в България. Петте години князуване). Иван Вазов пише в рецензията си за книгата:

„ Г. А. Драндар, който е в България от освобождението ѝ и е бил дописник на разни европейски вестници даде ни да видим една книга, назначена да запознае европейския свят с България, написана от българин. Книгата на г. Драндара е написана на френски. Доколко е изпълни сполучливо тоя труд, за това свидетелствуват добрите отзиви, с които се прие изобщо в Европа. Г. Лавеле посвети на книгата една твърде симпатична статия. В нея са изложени всичките събития от освобождението на България до възстановяването на коституцията. Г. Драндар не е всякога безпристрастен в съжденията си за лицата и работите, но това е почти невъзможно да се иска от един списател, който не е можел да се отнася безучастно към събитията, които описва. Впрочем той не крие своите симпатии и антипатии. Качествата, които отличават както изложението, тъй и язикът, удвояват интереса, който представлява само по себе си книгата...[3] “

Драндар е дописник на различни големи немски, френски и английски вестници, като засяга въпроси на балканската политика. В българските периодични издания пише по педагогически въпроси. Личен секретар е на царица Елеонора.

Умира в 1925 година в София. Носител е на български орден „За граждански заслуги“, втора степен (1898, 1907), Златен медал за изкуство и наука, френския орден на Академичните палми (1900), сръбския „Свети Сава“, трета степен (1899), и черногорския „Данило“ (1902, 1907), „Свети Станислав“, втора степен (1907), „Свети Александър“, втора степен (1917).[4]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Драндар
  • „Положението на християните в Македония“, Лайпциг, 1867
  • „Турската администрация в Македония“, Лайпциг, 1868
  • „Въпросът за капитулациите и премахването им в Княжество България“, Париж, 1883
  • „Търговските договори и въпросът за данъците и акцизите в България“ Париж
  • „Княз Александър Батенберг в България. Петте години князуване“, Париж, 1884
  • „Политическите събития в България. От 1876 до наши дни“, Брюксел, 1896[5]
  • „Положението на славяните и румънците в Австро-Унгария“ Брюксел, 1900
  • „По повод едно движение в Македония“, Брюксел, 1900
  • „България под управлението на княз Фердинанд“, 1908
  • Les événements politiques en Bulgarie, depuis 1876 jusqu’à nos jours
    Les événements politiques en Bulgarie, depuis 1876 jusqu’à nos jours
  • La bulgarie sous le Prince Ferdinand 1887 – 1908
    La bulgarie sous le Prince Ferdinand 1887 – 1908
  • A propos d'un mouvement en Macédoine, 1900
    A propos d'un mouvement en Macédoine, 1900

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. III (от фонд № 87 до фонд № 177). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1970. с. 67.
  2. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 195 - 196.
  3. ↑ Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18, Български писател, София, 1957, стр. 466 – 467.
  4. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 226.
  5. ↑ Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 434.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Драндар&oldid=11519566“.